25.08.2010

Присъдите, издавани всяка година срещу Турция заради средновековното мачкане на нейните граждани, са достатъчни за финансиране на цялостната работа на Европейския съд в Страсбург и всички съпровождащи странични и извънредни дейности - до такъв извод стигат експерти, които имат за хоби изследването на "любопитни статистики". Според получените резултати, публикувани днес от турския сайт "Sondakika.com", по броя на внесените жалби и на заведените от Съда дела Турция заема второ място след Русия. В момента съдиите в Страсбург решават съдбата на 13100 "съдебни досиета" за осъждане на турската държава. От 2004г. досега Турция е била принудена да изплати "обезщетения" съгласно произнесените присъди в размер на малко повече от 100,5 млн. нови турски лири ( около 100 млн. лева ). Разпределението по години е както следва: 2004г. - 22,2 млн. лв., 2005г. - 16,2 млн. лв., 2006г. - 13,8 млн. лв., 2007г. - 26,2 млн. лв., 2008г. - 10,4 млн. лв. и 2009г. - 11,7 млн. лв. Като повод за тази позорна статистика, която превръща страната - кандидат за еврочленство в образец на средновековна ислямска диктатура, авторите са използвали скандала, наречен "турска защитна теза", появил се около делото в Страсбург във връзка с убийството на арменския журналист и правозащитник Хрант Динк. Както е известно от информациите на ТВ "СКАТ", вчера правителството трябваше да решава какви мерки ще бъдат в състояние да "залепят счупеното гърне" след гафа на турския Външен министър Ахмет Давутоглу. На срещата на министрите на вътрешните работи, на правосъдието и на външните работи, проведена при закрити врати, участниците си прехвърляли вината за уникалната по своята арогантност и цинизъм "защитна теза", която възмути дори свикналите на всичко светила на европейското правосъдие в Страсбург. Обсъждани били варианти как да бъдат разубедени адвокатите и семейството на Динк да отстояват своята хуманна кауза и да бъдат принудени да преговарят за "извънсъдебно приятелско споразумение". Безочливите автори на "юридическия шедьовър" продължават да твърдят, че той не бил плод на "политическа целесъобразност", а виновни били пропуските в турската Конституция и в НПК. Ето защо правителството призовавало поправките да бъдат подкрепени на референдума на 12 септември и така повече нямало да има конфузии в Страсбург и демокрацията в Турция още на 13 септември щяла да стане пример за подражание не само за съседните страни , но и за целия ЕС.