Жерар Депардийо започва световна кампания за признаване на арменския геноцид.
07.09.2010
Великият френски артист Жерар Депардийо пристигна в Ереван като почетен гост и член на журито на Втория международен филмов фестивал "Гарот". Той беше приет от президента на Армения Серж Саркисян ( на снимката ) и от председателя на Парламента Ховик Абрахимян. На 04.09.2010г. знаменитият гост посети мемориалния комплекс в памет на жертвите на арменския геноцид, планиран и извършен от младотурците в периода 1915 - 1923. На специална пресконференция Депардийо призова Турция да признае реалностите на историята и да се откаже от политиката на отричане. Силният международен натиск ще принуди Турция рано или късно да приеме като геноцид изтреблението на 1,5 млн. арменци и да признае отговорността на младотурците, извършили това престъпление. Депардийо виждал как в Турция се засилват настроенията за признаване на геноцида и за поднасяне на извинение, което щяло да бъде в интерес на самата Турция поради все по-големия брой държави, които поставят пред Анкара условието да направи очакваната крачка. Артистът счита, че "световната културна общност може да стане силно средство за натиск върху Турция" и пое ангажимент да започне кампания за провеждане на съгласувана политика на "културен натиск". След срещата си с Директора на Музея на геноцида Сурен Манукян Депардийо заяви, че лично познава много арменци във Франция, добре знае тяхната съдба и причините за бягството им във Франция след Първата световна война, търсейки спасение от жестокостите на турците. Живущите във Франция арменци били четвърто поколение, съставлявали напълно равноправна част от френското общество и запазили своя роден език. Френските арменци имали реален принос за напредъка на своята нова родина, той с уважение признавал ролята на много арменски интелектуалци, културни дейци и спортисти. Депардийо бил впечатлен и завладян от жизнения дух и волята за национално съхранение на този изстрадал народ, който е успял да предаде от поколение на поколение своите традиции, ценности и историческата си памет.