24.09.2010

Тези пророчески думи бяха произнесени от световнопризнатия турски писател и правозащитник Азис Несин пред прокуратурата, където даде показания като свидетел. Това се случи в далечната 1993г.,когато неоосманските инквизитори приложиха законите на Шериата и подпалиха хотела "Мадъмак" в гр. Сивас, където се намираше цвета на проевропейската и светска турска интелигенция. В пламъците изгоряха живи 35 артисти, художници и поети, а насъбралите се хиляди "защитници на исляма" викаха "смърт на безбожниците, долу светската държава, искаме шериатска държава". В отговор на запитването на разследващия прокурор, кого обвинява за средновековното варварство, великият мислител отговори: "Истинският подстрекател и инициатор на тази диващина е турската държава, олицетворявана от нейното правителство и нейния парламент. Под маската на "демократични реформи" беше дадена законова възможност за възраждане на ислямската инквизиция от епохата на османизма, изродила се в наши дни като ислямски партиен фашизъм, ботушите на който вече тропат по паветата на нашите улици." Днес усещането на Несин и прогнозата за идващата опасност се сбъдват като реални прояви на настъпващата еднопартийна ислямска диктатура, налагана от неоосманистките варвари на Ердоган и Ахмет Давутоглу. През м.г. екстремисти от партията на Великото единство и нейните младежки щурмови банди "Алперен" се опитаха да извършат погром на концерта на известната турска пианистка Идил Бирет само защото "свещения султански дворец Топкапъ бил осквернен с употребата на вино по време на коктейла в двора на султанската обител". Артистката беше спасена от линчуване в последния момент и озверените лица на погромаджиите намериха място на първите страници на водещи турски и чужди вестници и списания. По същия начин беше отразен инцидента в квартала "Топхане" ( община Бейоглу в Истанбул ). В една от художествените галерии беше открита изложба в присъствието на стотици местни и чужди интелектуалци и журналисти. Под предлог, че присъстващите са "аморални пияници и дразнят живущите наоколо", беше изпратена предварително подготвената "ислямска бойна бригада", която възстанови с ножове и тояги "ислямския обществен ред според правилата на Шериата". Ранените "врагове на исляма" бяха откарани в болница, а задържаните и доказани извършители на погрома скоро бяха освободени, въпреки строгите "обещания" на Културния министър Гюнай, че виновните ще си получат заслуженото. Излизащият във Франция вестник "Последни новини от Елзас", чийто кореспондент е присъствал на коктейла в галерията, описва нападателите като "фанатизирани диваци, които нахлули с крясъци "Алляху Екбер". Артистът Антонио Козентино описва улиците около галерията "Аутлет" като "бойно поле, на което преследвачите гонят своите жертви и самият той успял да се скрие в някакъв вход.Така се спасил от линчуване, но той и много други били обгазени от хвърлените по тях бомби със сълзотворен газ". След нападението група видни турски и чужди интелектуалци дадоха нарочна пресконференция, на която остро осъдиха засилващите се прояви на "ислямистка агресия и нетърпимост срещу тези, които живеят според нормите на модерната европейска цивилизация". Световноизвестният писател и правозащитник Атаол Бехрамоглу прогнозира, че "това е началото и скоро ислямският фашизъм ще нахлуе от улицата в домовете, точно както се случи в Иран и в Саудитска Арабия". В същия ден турската общественост беше потресена от още една проява на настъпващата "ислямско-полицейска диктатура" : пълнолетни младеж и девойка бяха принудени, пред очите на възмутени свидетели, да дават обяснения и да си показват документите за самоличност на полицейски патрул само защото стояли на пейка в централен парк в столицата Анкара и се били хванали за ръце. Това, според пазителите на новия обществен ред и морал, било прегрешение и съставили на "нарушителите" предупредителен протокол.