29.09.2010

След като България няма национална политика за възпитанието и образованието на своите деца, с тази задача се ангажира "братска" Турция. Периодически, почти всеки месец, "побратимените турски общини" изпращат указания ( така нар. "покани" ) до своите разклонения в смесените райони за подбор и изпращане в Турция на поредната група малолетни ученици, които подлежат на обработка и превъзпитание. Разбира се, предварително условията, на които трябва да отговарят кандидат-еничерите и програмата за техния престой се съгласуват както с изселническите централи, така и с ръководещите ги компетентни власти. Този месец приключи обучението на поредния випуск от Кърджали, Местанлъ (?) и Кошукавак (?). На 13.09.2010г. 26 български деца на възраст между 11 и 15 години потеглиха от Кърджали по "покана" на община Конак ( Измир ) и на Дружеството за култура и солидарност на Балканските изселници ( Бал-Гьоч ) в Измир. Според информацията на "Бал-Гьоч" от 28 септември, ръководството не можело да остане безразлично на несгодите, които преживявали и на които били подложени в последно време сънародниците в България. Дружеството било призвано да работи за подържане и възраждане на турската култура на Балканите, да се грижи за съживяването и предаването от поколение на поколение на духовната култура на техните деди. Българските деца имали сериозни проблеми с отнетото им право да учат на "майчиния турски език". Ето защо, загрижените за тяхното бъдеще турски покровители изготвили "проект за отстраняване на недостатъците и пропуските при изучаването на турски език и на турската история". В продължение на 1 седмица децата на "сънародниците" пребивавали в скаутския лагер "Гюмюлдюр". Въпреки ограниченото време, домакините успели да напълнят детските главички с възможния максимум от "знания за турската граматика и литература, турската история, за ролята на Ататюрк и неговите реформи и завети". Целта била постигната благодарение на уроците, преподавани интензивно от сутрин до вечер от учителите Бурджу Йълдъръм и Басри Есен. Резултатите надминали всички очаквания и както споделя Фахрийе Ерсой - Зам.председател на "Бал-Гьоч" по социалните и културните дейности, "малките главички обикнали нашата красива Турция, нашата култура и нашия общ турски език" и целта била постигната - да си заминат с красиви спомени и с чувство на признателност и благодарност за грижите на "Майката-Родина". Децата от Родопския вилает имали честта и безкрайното удоволствие да бъдат приети лично от боса на културните поробители Сюлейман Пехливаноглу - Началник на Измирския щаб на "Бал- Гьоч". В лагера на скаутите родопските деца били посетени за допълнително промиване на мозъчетата от някой си Сами Коджаоглу, представен като писател. Напълно непознатият "автор" подарил на всяко дете по 2 екз. от своите "произведения" със заръката и другите съученици на удостоените гостенчета да се запознаят с великото му литератулно творчество. И тъй като стана дума за съученици, изниква въпроса защо нашите деца слушат уроци в Турция от турски учители, а не са в класните стаи на българското училище, което започна новата учебна година на 15 септември. На 19.09.2010г. групата тръгва обратно за България, като по пътя ги очаква поредната "психологическа изненада", хитро подготвена от изобретателните възпитатели. За да бъде затвърдено полученото на теория "патриотично и протурско възпитание", децата са закарани на полуостров Гелиболу ( Галиполи ), за да видят с очите си паметниците на военните подвизи на Ататюрк. Фахрийе Ерсой не крие коварните и антибългарски очаквания на поробителите от изпълнението на дългосрочния проект, в който Турция е инвестирала пари. Те ще се възвърнат под друга форма, наречена "голям успех за бъдещето, началото на което било положено с изпълнението на първия етап през т.г."