11.10.2010

В навечерието на деня на народните будители би било един чудесен жест от страна на Българската православна църква, ако не да провъзгласи, поне да започне канонизацията на някои от най-видните български будители, свързани с нашето национално Възраждане и духовна традиция. Това каза пред Агенция “Фокус” историкът доц. Пламен Павлов от Великотърновския университет, водещ на телевизионното предаване „Час по България”. „Ако се обърнем към това, което в момента е решила да направи Македонската православна църква, няма съмнение, че Кирил Пейчинович е един монах и свещенослужител, който заслужава да бъде канонизиран. Но неговата канонизация би следвало да бъде извършена преди всичко от Българската православна църква. Той е един от последователите на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, на българските народни будители. През 1964 г. Българската църква канонизира Паисий и Софроний за български светци. Ако Българската църква канонизира Кирил Пейчинович, тя ще даде един много добър пример на последователност и следване на определени духовни и културни правила. Кирил Пейчинович никога не се е изявявал като някакъв друг, освен като българин. В своите отпечатани съчинения в предговора той казва, че ги е написал на „простейший български език”. Т.е. той е имал самосъзнание единствено на българин и на никакъв друг. Така че – това, което в момента четем в македонските медии, че става дума за заслужил македонски преродбеник е една манипулация, дори – някаква лъжа. Най-малкото прилича на църквата да лъже. Кирил Пейчинович заслужава да бъде канонизиран от Българската православна църква и тя по този начин ще отговори както на една духовна потребност, така и на историческата истина. Той е възстановител на един средновековен български манастир при Лешок, който е от 1321 година, той умира в него, гробът му е запазен... Т.е. всички необходими свидетелства за неговата значимост като фигура са повече от ясни. Що се отнася до другия предложен за канонизация монах, Киприан, мисля, че се следва една традиция да се свързва със самия манастир. Самият манастир е достатъчно важен както като културен и духовен център, така и като едно от местата на албанско-македонско съперничество в съвременната епоха. Така че в идеята има донякъде и политически контекст – да се покаже, че районът на Лешочкия манастир е неизменна част от македонската държава и нейната територия. Не можем да приключим нещата само с Кирил Пейчинович, той несъмнено заслужава да бъде канонизиран за светец”, обясни Пламен Павлов. По думите му - в навечерието на 1 ноември, в духа на традиционното и съвременно разбиране за българската святост, е крайно време да бъдат канонизирани още няколко големи български духовни будители. „На първо място, Неофит Бозвели, един от колосите на българското Възраждане, Иларион Макариополски, истинският духовен водач на българите в ХІХ в. Не на последно място – братя Миладинови. Тази година се навършиха 180 и 200 години от рождението на братята Димитър и Константин Миладинови, двама заслужили дейци на българското Възраждане, двама мъченици на борбата за новобългарска просвета духовност и култура. Отново бих помолил – Българската православна църква да разгледа въпроса за тяхната канонизация”, заключи той. Доц. Пламен Павлов, заедно със ст.н.с. д-р Христо Темелски, са автори на книгата „Българи светци”. Повече за нея тук