12.10.2010

Даже и най-смелите прогнози за федерализирането на Турция се сбъдват много по-рано от очакванията благодарение на масовото всенародно въстание, което парализира колониалната власт на Анкара и тя вече не може да контролира положението в кюрдските територии. Нашите управници си нямат хал хабер какво става при съседите и подкрепят членството в ЕС на държавата, която е пред разцепление и федерализиране. Продължаващата гражданска война в страна, която води преговори за приемане, автоматически трябва да предизвика прекратяване на всякакви пазарлъци с режима в Анкара. Безличният ни министър на отбраната, който разбира повече от продажби на имоти и от тилово снабдяване, няма смелостта да каже комуто трябва, че "в Турция се води, съгласно терминологията на НАТО, "локален въоръжен конфликт с ограничена интензивност". За министър Ангелов такива конфликти са хипотетична перспектива, която ще определя и ще оправдава участието ни във военни мисии зад граница. Министърът е добре запознат на теория с конфликтите и това стана известно от неговото участие в предаването на БНТ сутринта на 30.09.2010г. Той обаче никога няма да каже, че в съседна Турция отдавна се води "гореща" гражданска война на етническа основа, която в НАТО подвеждащо наричат "конфликт с ограничена интензивност". Освен политическа смелост, на о.з. генерала му липсват и чисто професионални знания. Той вероятно никога не е чувал, че още през 1994г. не кой да е, а лично тогавашния Началник на турския ГЩ генерал Доан Гюреш, при много по-скромни въоръжени действия на кюрдската съпротива, определи войната с ПКК като "локален конфликт с ограничена интензивност." Тази тотална неосведоменост на нашето правителство е ключа към отговора на въпроса защо никой не реагира на налудничавото искане на загубилия всякаква мярка премиер Ердоган НАТО да се включи със свои контингенти в яловите операции на турска армия срещу кюрдите в Северен Ирак. Пълният провал на турската стратегия кара отвреме навреме спецовете по психологическа война и дезинформация на турското МВнР, МИТ и ГЩ да поръчват срещу заплащане и други привлекателни обещания публикуването на "анализи и обзори" във влиятелни западни медии, какъвто е последния пример със списанието "Нюзуик". Някой си Оуен Матюс, който едва ли може да намери на картата къде се намира Кюрдистан, с един размах на перото обяви края на ПКК, която признала своето военно поражение (?) в резултат на "успешните" атаки по въздух и суша на турската армия в Северен Ирак. Кюрдите били получили невиждани досега права и възможности да живеят спокойно в "благоденстваща" Турция и ПКК била "изолирана" от народа, въпреки "заплахите и натиска на терористите." Доколко лъжите и инсинуациите на предварително инструктирания "анализатор" Матюс имат нещо общо с реалностите в Турция показват ежедневните бунтове в големите кюрдски градове и проведения масов бойкот на занятията в училище с искането да бъде признат "майчиния език" като официален език на територията на Кюрдистан. ( наша информация от 20.09.2010.). Тази всенародна акция на протест срещу турското колониално господство получи политическо продължение под формата на план ( формула ), подготвен от парламентарно представената кюрдска Партия на мира и демокрацията. Делегация на партията начело със Зам. председателя на парламентарната група Бенги Йълдъз ( депутат от Батман ) посети вчера привечер Министерството на образованието и връчи пакет от предложения за разрешаване на кюрдската криза заедно със събраната подписка за признаване на кюрдския език като първи официален език на територията на автономен Кюрдистан. На излизане от сградата Йълдъз заяви пред журналисти, че "нищо не е в състояние да попречи на решението кюрдите в собствената им автономна територия да използват своя роден език като първи и официален навсякъде, вкл. в администрацията и в учебните заведения. Вторият официален език в свободен Кюрдистан ще бъде турския. Нашата формула за мирно и политическо решение почива на следните принципи: Демократизиране на Турция, автономен статут на Кюрдистан, който предполага обособяването в границите на страната на множество автономни райони. Досегашните правомощия и отговорности на централната власт в голямата си част трябва да бъдат прехвърлени на местните органи, които ще имат последната дума при вземане на решения. Кюрдският език ще стане официален и задължителен на всички нива в системата за местно самоуправление, и само при невъзможност и по изключение той може да бъде заместван с турски език, който отива на втора позиция. В училищата ще се преподава на кюрдски и на турски. Нямаме нищо против турския да остане държавен език в останалата по-голяма част на страната. В същото време предлагаме кюрдския език да се изучава като втори език на територията на цялата страна. Нашата система на управление налага Анкара да се откаже от разбирането, че кюрдската география представлява само един "окупиран и колонизиран регион". Този статут трябва да бъде радикално променен. Сегашните валии, каймаками, полицейски началници и учители не знаят кюрдски, а упорито искат да останат и да ни управляват, както беше досега. Това е невъзможно, защото те ще останат изолирани и далеч от проблемите на населението. Законното искане за налагане на майчиния език повече не може да се загърбва и отлага."