13.10.2010

На връщане от Близкия изток френският Външен министър Кушнер направи работно посещение в Анкара. На 11.10.2010г. той вечеря заедно с турския си колега Ахмет Давутоглу, а официалните разговори между двамата продължиха на другия ден сутринта. След приключването им беше организирана съвместна пресконференция. Някои турски медии започват своите информации за съдържанието на пресконференцията с акцент върху познатите ни "анадолски четки и ласкателства" по адрес на личността и заслугите на френския гост, изречени от турския министър с типичната му хитра усмивка. Като отдал "заслуженото на Кушнер за неговия принос", Давутоглу изразил задоволството си от доброто развитие на двустранните отношения във всички области. Договорено било да бъдат активизирани взаимните консултации и с тази цел, на реципрочна основа, скоро един турски дипломат щял да започне работа във френското МВнР. Кушнер заявил, че "Франция и Турция добре се разбират помежду си, въпреки усилията на някои да покажат, че това не е точно така. Въпросите, които трябва да решим, това са Европейските въпроси." В тази връзка турските източници посочват, че централно място в разговорите е било отделено на преговорите за турското членство. Припомня се известната позиция на Саркози против пълноправното членство на Анкара и това било използвано от Давутоглу като повод да "поиска по-активна френска подкрепа за отваряне на нови преговорни глави". Турският министър бил силно "засегнат от безразличието, с което било посрещнато турското предложение, което било формулирано още през 2004г. и оставало валидно, за преодоляване на всички трудности пред Турция по пътя към Европа, породени от Кипърската криза. Решението, според Анкара, било заложено в свикването през следващите 1 - 2 месеца на мирна конференция с участието на всички ангажирани страни, която да обсъди в пълен обем нерешените и спорни моменти. Въпреки мирните усилия и инициативи на Турция и на Кипърските турци, турското правителство и турския народ били поставени в положението на "наказани". Това положение било колкото непонятно, толкова и неприемливо. За Турция членството в ЕС било категорична, окончателна и крайна стратегическа цел, която се възприемала от цялата нация. В името на тази цел се провеждали известните на Европа реформи, последните от които били приети от народа на референдума от 12.09.2010. Турция била направила стъпките, които зависят от нея, и ако не се създават изкуствени политически пречки, които нямали нищо общо с "природата" на преговорите, или ако сега съществуващите бъдат премахнати, застоя щял да бъде бързо преодолян. За турската страна била ясна причината за застоя - Кипър. Кипър бил използван за създаване на такива затруднения, с каквито досега нито една преговаряща страна , освен Турция, не се е сблъсквала. В отговор Кушнер споделил, че "Франция добре познава позицията и поведението на Турция за нейното присъединяване". Отношението и поведението на Франция били също добре известни, но тя била "готова да помогне на Турция". Що се отнася до отварянето на нови преговорни глави, Кушнер бил на мнение, че "до края на т.г. може би ще бъде отворена главата "конкуренция", а през следващата - "социална политика и трудова заетост". Възможно било това да се случи и с глава"обществени поръчки", но при условие, че се извършат някои задължителни промени и реформи в законодателството и в установената практика. Кушнер приключил темата с израза: "Сега топката е в полето на турския отбор". От пресконференцията още стана известно, че в началото на 2011г. Саркози ще посети Турция, че Давутоглу, за кой ли пореден път, настоял за либерализиране на визовия режим за турските граждани по същия начин, по който се ползват "Балканските страни" и за постигнатото принципно съгласие двете страни да реализират "общи проекти в Африка в интерес на африканците и заедно с тях".