19.10.2010

На 17.10.2010г. в Скопие приключи работата си ІV Международен конгрес, посветен на ролята на ислямската цивилизация на Балканите. Първият подобен конгрес беше свикан в София през 2000г., а домакини на следващите бяха Тирана ( 2003г.) и Букурещ ( 2006г.). Форумът в Македония беше открит на 13 т.м. под почетния патронаж на президента Георги Иванов. Решението за оказаната му висока чест да открие конгреса, както и всички подробности по подготовката и финансирането му, бяха договорени на 23.11.2009г., когато Халит Ерен - Директор на Института за изследване на ислямската история, култура и изкуство в Истанбул ( IRCICA ) беше приет от президента на Македония. ( на снимката ). След като на Иванов бяха дадени съответните указания и обещания за неговата лична изгода от предателската му роля, помакът от Западна Тракия Халит Ерен започна техническата организация заедно със своя послушник Георги Старделов - президент на Македонската академия на науките и изкуството ( MANU ). Подготовката на конгреса беше поставена под личния контрол на проф. Екмеледдин Ихсаноглу - Генерален секретар на Организацията "Ислямска конференция" със седалище гр. Джедда в Саудитска Арабия. Конгресът беше открит на 13.10.2010г. от президента Георги Иванов. В словото си той изрази дълбоко задоволство и благодарност за оказаното на Скопие доверие да бъде домакин на такъв представителен форум. Скопие заслужило тази чест с богатите следи от културно-историческото наследство на множество цивилизации, които си давали среща на това място. По време на Османската епоха хората от различните етноси и религии живеели заедно в мир и разбирателство. При идването си на Балканите османлиите заварили войни и разорение в резултат на разцеплението на християните на православни и католици. Балканите били арена на вражди и противопоставяне между гърци, словени и венецианци. Османлиите дошли заедно със своята миролюбива и човечна цивилизация и плодовете на нейното присъствие скоро започнали да се проявяват. Войните и бедността изчезнали, Балканските народи получили сигурност и спокойствие. Пришълците научили местните как да работят за своето благополучие, благодарение на цивилизаторите на Балканите се развили бързо земеделието, животновъдството, отглеждането на цветя (?), османската кухня научила туземците как да приготвят храната си и какво да консумират. Всичко това дало възможност на Балканските народи да започнат един нов живот, изпълнен с "берекет", спокойствие и взаимно разбиране. Наследството и трайните спомени от хуманната мисия на Османската цивилизация можели да се видят на всяка крачка в Македония и тя била пример за всички как християни и мюсюлмани векове наред живеели заедно в мир, любов и разбирателство. В изказването си Генералният секретар на ОИК проф. Ихсаноглу изразил пълното си съгласие с казаното от Георги Иванов и като свое мнение развил смисъла на думите на Германския президент Вулф за мястото на исляма в обединена Германия. Историята трябвало да се чете и интерпретира "правилно" (?). Европа била длъжна да приеме ислямската религия като реалност и да свиква с нейното присъствие. Ислямската култура и цивилизация били сред най-важните компоненти, които изграждали и обогатявали "европейската идентичност". Европа била едно "нищо" без влиянието на ислямските ценности. Европа днес била длъжна да стане гостоприемен дом и родина на исляма и на тези, които го носят в сърцето си. Според Георги Старделов, основите на сегашната "културна и религиозна толерантност" сред народа били заложени още по време на Османския период от историята на Балканите. Директорът на IRCICA Халит Ерен определил конгреса в Скопие като проява на "научното и историческото сътрудничество" в рамките на "Програмата за изследване и възстановяване на ислямската цивилизация на Балканите". Неговият Институт IRCICA започнал изпълнението на въпросната програма през 2000г., когато в София бил проведен Първият конгрес. Сюлейман Реджеби - Шейх-ул Ислям на македонските мюсюлмани изнесъл подробна статистика за броя на културно-историческите паметници, останали от Османския период, главно джамии, тюрбета и теккета, и ...нищо повече. Турският посланик в Македония Гюрол Сьокменсюер определил появата на османлиите в Румелия като начало на "нов период в културното и икономическото развитие на Балканите." Те донесли и подарили на местните племена своята музика, своята кухня, тайните на ислямската архитектура, ръчните занаяти, своите традиции, обичаи и празници. Въпреки намаляващото мюсюлманско население през последните 10 години, нищо не било в състояние да "изтрие" следите на 6 вековното турско-ислямско културно и историческо наследство. Посланикът благодарил на Георги Иванов за топлите грижи и положените усилия в защита на живеещите в Македония турци и на тяхното културно и архитектурно богатство, останало като спомен от приноса на ислямската цивилизация за прогреса на Балканите. На конгреса в Скопие били поканени като лектори и слушатели научни работници и експерти от България, Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Косово, Босна, Албания, Македония и Холандия. Работните езици били турски, английски, албански и МАКЕДОНСКИ.