В навечерието на своя Национален ден Турция получи тежки удари в Косово.
28.10.2010
Турската самонадеяност продължава да получава шамари точно там, където си въобразява, че си е оплела кошницата и турското "присъствие" е гарантирано. Най-обидни са ударите под кръста, нанесени от считаните за верни приятели проводници на турската имперска политика на Балканите. Утре Турция чества празника на Републиката, обявена от Меджлиса на 29.10.1923г. вечерта, когато Мустафа Кемал е избран за първия президент на новата държава. Диктаторът, чиито портрети вече са окачени навсякъде из големите турски градове, беше обявен за военнопрестъпник от германския професор Роналд Мьонх - преподавател в университета в Бремен. И не само от него. На проведената на 14.11.2008г. в сградата на ЕП в Брюксел международна конференция, посветена на геноцида срещу кюрдите и алевитите в Дерсим ( Тунджели ) през 1937 - 1938, всички докладчици посочиха Ататюрк като организатор на първите химически атаки срещу беззащитното мирно население. Във въздушните бомбардировки активно участва неговата осиновена дъщеря Сабиха Гьокчен - първата жена военен летец в турската история ( на снимката след боен полет, крайният вдясно е Кемал Ататюрк ). Преди няколко дни турските политици и медии с огромно разочарование научиха, че същият проф. Мьонх е назначен за ректор на новия държавен университет в Призрен. На тържествената церемония при поемането на новия пост присъства лично премиерът на Косово Хашим Тачи. Изненадата за Анкара беше още по-неприятна, когато ректорът Мьонх обяви, че обучението ще се води на албански и няма да има "турски факултет", решение, което било съгласувано с Министъра на образованието и науката Енвер Ходжай и с кмета на града Рамадан Муя. Турските коментатори са бесни заради неизпълнените обещания, давани от ръководителите на Косово при посещенията си в Турция през т.г. Лично Тачи и бившият вече президент Фатмир Сейдиу бяха "обслужвани" с всички възможни "анадолски екстри" само и само да кажат, че "турският език ще стане официален и ще се ползва в писмената кореспонденция на държавните органи наравно с албанския". Такова обещание получи Директорът на Центъра за Балкански стратегически анализи и прогнози ( BASAM ) и бос на Румелийските изселници в Измир Рифат Саит. Използвайки служебното си положение заради подозрително близките си връзки с Абдуллах Гюл, Реджеп Ердоган и Ахмет Давутоглу, Саит успя да проведе широка рекламна кампания за разговорите си с Хашим Тачи и как е успял да го "спечели за турската езикова кауза". Сега Рифат Саит гузно мълчи и чака обещаната тези дни среща с Ахмет Давутоглу в Измир, за да си изясняват отношенията и чия е вината за тежкия провал в Косово. И като потвърждение на народната мъдрост, че "едно нещастие никога не идва само", Анкара е цитирана в повече от 100 документа по "оня сайт", засега известен като "Wikileaks". Случайно или не, в един от докладите на Пентагона за Ирак от м. февруари 2007г. се съобщава за "извършено нападение с химическо оръжие ( отровен газ ) срещу централата на Патриотичния съюз на Иракски Кюрдистан ( KYB ), оглавяван от президента Талабани, в гр. Киркук в Северен Ирак. Химическите боеприпаси били доставени от Турция от иракчанин, чиято самоличност не била установена, но който продължава да живее постоянно в Турция. В същия документ се посочва, че бойци на "Ал Кайда" са нападнали няколко пъти щабовете на двете кюрдски партии в Киркук и били убити 4 души. Тогава никой не информирал, че жертвите са дадени след химическа атака. Най-новите разкрития визират за пореден път провежданата от Анкара политика на държавен тероризъм и на военни престъпления, които се явяват естествено продължение на политиката на геноцид още от времето на сатрапа Кемал Ататюрк, посочен като военен престъпник от проф. Роналд Мьонх. Тези данни, които за някои наивници може да са "преувеличени", се съдържат и в обвинението на прокуратурата срещу тайната подривна и терористична организация "Ергенекон". В раздела "нелегални операции" производството и търговията с бойни отровни вещества са посочени като един от източниците за финансиране на вътрешната и външната дейност на организацията.