30.10.2010

На 27.10.2010г. турският министър на околната среда и горите проф. Вейсел Ероглу повика на разговор в кабинета си новоназначения посланик на България в Анкара Красимир Тулечки. ( на снимката ). След като пожелал успехи в работата на посланика, домакинът поставил на вниманието на Тулечки интересуващите Турция въпроси за изпълнението на постигнатите договорености по сътрудничеството в областта на водите, околната среда и горите, с приоритетен акцент върху състоянието на проектите за реките Марица и Тунджа. Без дипломатически "любезности" и с изнервен тон министърът изразил недоволството на своята страна от 4 годишното протакане на разговорите за изграждане на така важния за Турция язовир "Тунджа". Били извършени всички необходими технико-икономически анализи на предложения от Анкара проект. Нещо повече, след като се съобразила с изискванията за гарантиране на сигурността на населените места в България, турската страна направила "компромис" и вместо първоначалната височина от 80 м. на стената се съгласила тя да бъде намалена на 40 м. Според Ероглу, язовирът еднакво добре защитавал интересите и осигурявал взаимни ползи на двете страни по отношение на заплахата от наводнения, напояването и производството на електроенергия. Всичко било "изпипано" и не оставало нищо друго, освен двете страни да подпишат договора за сътрудничество при реализацията на проекта. Министърът не виждал никакви пречки подписването да стане веднага и се позовал на разговора между Борисов и Ердоган, проведен на 04.10.2010г. в София. Тогава българският премиер успокоил Ердоган, че всичко ще стане така, както иска Турция и вече е дал необходимите указания на "ресорния министър" за бързо финализиране на споразумението. Със зле прикрито разочарование министърът споделил, че се е доверил на "мъжката дума" на Бойко Борисов и съвсем логично изпратил писмена покана до въпросния "компетентен министър" за среща в Турция, на която да бъдат решени окончателно всички детайли по проекта. За негово ( на министъра ) съжаление, от София нямало никакъв отговор на предложението. Изпадналият в крайно конфузно положение посланик на България се измъкнал с обяснението, че "въпросното писмо на Вейсел Ероглу е предадено където трябва и лично той ще направи всичко възможно за по-бързата реакция на българската страна". По всичко изглежда, че типично в негов стил, Борисов отново е импровизирал пред Ердоган свободни съчинения за несъществуващи ситуации, и сега някой трябва да оправя бакиите на винаги имащия отговор на всички въпроси премиер на България. Тепърва чуждите ни партньори ще трябва да свикват със светкавичните реакции и охотно даваните обещания, за да не изпаднат в положението на нищо неразбиращия и изнервен министър Ероглу.