02.11.2010

Националният празник на Турция отмина, но продължават коментарите за открития конфликт между управляващите, от една страна, и светските среди, олицетворявани от армията и опозиционната Народно - Републиканска партия, от друга. Войната между "забрадките" и "гологлавите" се пренесе от университетите и училищата в държавните институции. Залисани в спорове и прогнози за това, кой от генералите ще дойде на официалния прием в двореца "Чанкая" и дали ще бъде придружаван от съпругата си, наблюдателите и политиците не обърнаха внимание на една прогноза за предстоящия истински сблъсък между "пашкулите" на най-високо ниво, лансирана на 18.10.2010г. от сайта "OdaTV.com" и озаглавена "Кой ще бъде изненадата на бойкота на приема в Президентския дворец ?" Авторът на прогнозата очевидно добре познава кухнята и подземните етажи на властта, защото пророчески предсказа, че войната между институциите няма да е между "забрадките" и "гологлавите", между ретроградния политизиран ислям и проевропейския прогрес, нито между съпругата на Абдуллах Гюл и тази на Началника на ГЩ ген. Кошанер. Война няма да има, защото едната сражаваща се страна просто няма да се яви в знак на протест срещу погазването и подменянето на републиканските принципи и ценности с традициите на османизма и шериата. Всички изводи авторът на прогнозата прави след анализ на изпуснатите от Ердоган думи много преди датата 29.10.2010. : "Аз ще присъствам на приема било с Емине, било с дъщеря ни". Тези думи говорят за несигурност и издават желание за презастраховане пред очаквания ход на съпругата Емине да бойкотира президентската двойка. Не заради цвета на забрадките, не заради тоалетите, не заради обикновената женска ревност, предизвикана от външния вид и бижутата на съперничката. И двете трудно могат да бъдат различени една от друга, ако предварително не се знае цвета на пашкула и на дългата до земята пола. Завистта и ревността са заради положението в иерархията, Емине не може да приеме "второто място", което я задължава да поднася уваженията си като подчинена на "първата", на президеншата. Честолюбивата и завистлива Емине не може да преглътне унижението да чака на опашката, преди да обявят името й, и да поднесе поздравленията и пожеланията си на тази, която "царува" в Президентския сарай. Ето защо премиерът Ердоган пристигна на приема сам ( на снимката ). Откритата демонстрация на незачитане на национален празник заради личните вражди и нетърпимост между двата маскирани силуета не можеше повече да остава скрита. Подобни прояви на неуважение към чужди гости заради личните дразги между двете първи семейства досега оставаха достояние само в тесния кръг на засегнатите страни. След скандала на 29 октомври изведнаж всички си "спомниха", че опърничевата и неуправляема премиерша е имала подобни "прояви на бойкот" заради съперничката Хайрюниса Гюл при посещения и срещи с такива чужди лидери като президента на Азербайджан ( 06.11.2008.), президента на Сирия, кралицата на Великобритания Елизабет, съпругата на Австрийския президент Маргит Фишер и др. В борбата за надмощие двете първи дами се ползват от облагите на властта и от служебното положение на своите съпрузи Абдуллах и Реджеп, които ги "пробутват" на обществено-политически изяви във висшите европейски институции, а те, от неразбиране и телешка "солидарност", позволиха забрадките да бъдат официализирани и така станаха съучастници в ислямския агресивен поход на Анкара към сърцето на Европа. На 30.04.2010г. Ердоган "командирова" в Брюксел опакованата си съпруга заедно с тълпа платени клакьори начело с "Европейския министър" Егемен Баъш. Същият трябваше да полага "персонални грижи" за доброто представяне на натрапената на Европейския парламент Емине. Видеокадри от появата й в една от залите извикват съжаление и подигравки едновременно заради безуспешния опит на премиершата да сложи върху космическия шлем на главата си слушалките за превод. Изолираната от външния свят и глухоняма Емине веднага беше обслужена сервилно от 3 също "опаковани" туркини, а залата беше наполовина изпълнена с докарани по заповед "слушатели на лекцията", повечето от които бяха служители и служителки на официалните турски представителства и на турски фирми и медии в Брюксел. Подробни данни за появата на Емине в ЕП се съдържат в нашите информации от 29 април, 30 април и 6 май т.г. Хайрюниса Гюл поиска реванш, защото едно е да си в Анкара, а друго - да те видят в Брюксел или Страсбург. Президентът издейства чрез Мевлют Чавушоглу - председател на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа ( ПАСЕ ) персонална покана за своята половинка и тя се появи на 7 октомври т.г. в Страсбург с цялото великолепие на розов копринен пашкул. Също като съперничката си Емине, президеншата направи изказване пред аудитория, събрана спешно според признака "колкото повече забрадки в залата, толкова по-висока оценка за свършената работа в чест на Хайрюниса Гюл".