17.11.2010

Почтеността, доверието в дадената от партньора дума и уважението към неговите интереси отличават характера на личните и служебните отношения на Путин с Ердоган от тези с Борисов. Последната им среща в София, изпълнена с много колебания, неясноти, условности и нови отлагания, накара Русия бързо да изостави "дивото" и да заложи на "питомното". Снощи Путин телефонира на турския си колега Реджеп Ердоган, за да го информира за резултатите от посещението си в България и двамата се договориха за следващите стъпки по реализацията на съвместните енергийни проекти: изграждането на нефтопровода Самсун - Джейхан и на първата турска АЕЦ в Аккую. По време на разговора двамата премиери констатирали със задоволство, че постигнатите по-рано договорености се изпълняват точно и в график. Путин отдал дължимото на турската страна за ратификацията в Меджлиса на договора за АЕЦ и от своя страна уведомил Ердоган, че руската Дума също има готовност в най-скоро време да приключи процедурата по одобрението на документа. В момента продължавало обсъждането на ниво експерти на предложенията на "Роснефт" и "Транснефт" за съвместната компания "Самсун-Джейхан". Руската страна поема гаранции за осигуряване на 25 млн.т. петрол, а другият акционер - италианската "ЕНИ", има ангажимента да "вкара" в тръбата допълнително 10 млн.т. суровина от Казахстан и "други доставчици". Анкара се опитвала да повиши степента на "осигуреност" на количествата и тяхното ритмично пренасяне до крайния терминал, където част от получавания нефт ще се преработва в смесената рафинерия. Като контра-пункт Русия все още настоявала за намаляване на предложените от Турция транзитни такси и за "някои данъчни улеснения". Путин и Ердоган стигнали до извода, че тези технически "подробности" ще бъдат лесно решени и те няма да забавят подготовката за следващата среща на "високо равнище", на която ще бъдат подписани финалните документи за започване на строителството и пускане в експлоатация на нефтопровода. Още по време на разговорите на Путин с Борисов турските енергийни анализатори прогнозираха, че "конкурентът Бургас-Александруполис" няма бъдеще и за Турция е ударил "звездния час". Ентусиазмът, с който в Анкара се очаква края на сагата "Самсун-Джейхан", се обяснява не само с чисто "патриотична гордост и национално самочувствие", но и с причастността на фамилията Ердоган към проекта благодарение на открития "конфликт на интереси", предизвикан от участието на холдинга "Чалък" като главен изпълнител и лидер на консорциума. Президент на "Чалък" е Берат Албайрак - зет на премиера Ердоган и съпруг на дъщерята Есра. В този кръг от политико-финансови обвързаности достойно място заема и бившият американски пом. Държавен секретар по въпросите на енергетиката Матю Бриза и всички те заедно "играят" в Северен Ирак пак в полза на привилегиите на "Чалък". Затова не трябва да ни изненадва простотията, озаглавена "Бойко договори доставки на газ от Ирак" ( в-к "Стандарт" от 22.09.2010.) и от текста на която става ясно, че Борисов разговарял с Ричард Морнингстар за това как иракски газ би могъл да пълни "Набуко", което няма нищо общо с каквито и да било "договорки", още повече "споразумения". Между Путин и Ердоган няма никакви различия, съмнения и други "недомлъвки" както по отношение на цената на руската АЕЦ - 20 млрд. долара, така и спрямо всички етапи и процедури - от издаване на лиценз до графика на последователното пускане на реакторите, производствената цена на добиваната ел.енергия и схемата за нейното изкупуване.