20.11.2010

Не гигантите и локомотивите Германия или Франция смущават в момента имперското самочувствие на Турция. Демографският и географският лилипут - Република Кипър, почти напълно захвърлен от прекалено "ангажираните" с вътрешните си проблеми "европейски съюзници" (?) на милостта на анадолските "сиви вълци", сам се опитва да прегради пътя на глутницата към Брюксел. Благодарение на достойната принципна позиция на Кипър, който използва всички предимства на европейското си членство за гарантиране на своето съществуване срещу турската агресия, преговорния процес на Турция е блокиран и до края на т.г. едва ли ще настъпи някаква промяна в желаната от Анкара посока. Това поведение на "джуджето Кипър" мобилизира всички ресурси на "великана" Турция за провеждане на тотална дипломатическа, икономическа, медийна и психологическа атака срещу упоритите кипърски гърци и за внасяне на нови разцепления и противоречия между тези, които все още се опитват, скрити позорно зад изоставения Кипър, да се "зъбят" срещу приемането на Турция в ЕС. През последните 48 часа Анкара рязко активизира атаките си срещу своя главен за момента противник, като избра за място на битката Конгреса на САЩ и срещата на НАТО в Лисабон. По сигнал, подаден от Анкара, бяха "събудени" и задействани чакащите своя час платени агенти за влияние в Долната камара на Конгреса на САЩ. За да не изглежда тяхната политическа изява като предварително подготвена операция, кукловодите от Анкара им заповядаха да излязат "на светло" не едновременно, а през определени интервали от време. Моментите за появата на "конгресмените-лобисти" също бяха добре обмислени и координирани, за да съвпаднат с важни за турската кауза развития като публикувания на 17.11.2010. годишен доклад на Държавния департамент за състоянието на религиозните права и свободи в Турция или проведената в ООН на 18 т.м. ялова тройна среща за Кипър. Турските политически плановици предприеха мерки за създаване на възможно най-благоприятна "обстановка" около своята кипърска марионетка Дервиш Ероглу при срещата му в Ню-Йорк с кипърския президент Христофиас и наредиха на "тежкокалибрената гаубица" от Тексас Еди Берни Джонсън да даде първия изстрел срещу едно твърде неудобно за Анкара решение с номер 1631 от 30.09.2010г. на Камарата на представителите. То носи заглавие "Съхраняване и спасяване на религиозните културни паметници в окупирания от Турция Северен Кипър и спазване на религиозните права и свободи". Тъмнокожата конгресменка с ислямско вероизповедание ( на снимката ) едва тези дни разбрала, че има такава резолюция и нейната "будна съвест" се разбунтува с аргумента, че "въпросното решение може да навреди на започващата в ООН под егидата на Генералния секретар среща на двамата кипърски лидери. Нещо повече, приетият документ представлява открита агресия срещу най-верния съюзник на САЩ в НАТО и нарушава балансирания подход на Вашингтон към турско-гръцките противоречия. Субективния и едностранчив подход на Конгреса нанася вреда на политическите и икономическите интереси на САЩ в региона и тази резолюция трябва да бъде отменена." Южнячката Джонсън "преоткри" Турция и нейното значение за САЩ и най-вече за самата себе си през 2007г., когато беше посетена от група "вербовчици" на турската НПО (NGO) "Raindrop" в рамките на предприетата от Анкара кампания в САЩ за неутрализиране на опитите на Конгреса да бъде приета резолюция за арменския геноцид. По време на срещата с гостите си тъмнокожата мюсюлманка добре схвана какво се иска от нея и каква цена трябва да плати Турция за бъдещите й услуги, като заявила: "Преди вас при мен идваха представители на Арменския Национален конгрес в САЩ и ме убеждаваха в правотата на тяхната кауза. Днешното ваше посещение ще бъде много по-полезно и резултатно за вашите цели в сравнение с работата, която би могла да свърши в същата насока някоя лобистка фирма срещу заплащане от 2 млн. долара". Сделката била сключена, цената, предложена от "демократката" Джонсън за нейната помощ била обсъдена и уточнена и тя започнала да "лобира" за Анкара по "арменските приоритети". Но през есента на 2010Г. възникна нов "приоритет" - кипърския, и конгресменката бързо беше преориентирана на "кипърска вълна" със задачата да "повлече хорото". Защото в списъка на вербованите през 2007г. общо 62 конгресмени и сенатори от 7 южни щата чакаха реда си хора, които трябваше точно сега да оправдаят ако не нещо друго, то поне разходите за организираните им пищни почивки в Турция. На 18.11.2010г. беше задействан вторият "проспал" решение № 1631 - демократът от щата Масачузетс Бил Делахънт, председател на подкомисията за Европа към Комитета за външни отношения в Камарата на представителите. Неговата "будна съвест" също изведнаж се оказа изправена срещу едно несправедливо, вредно за САЩ и за Турция решение и изявлението му по този повод цитира буквално текста на изявлението на колежката Джонсън. Очаква се през ден-два да се "събудят" още няколко "заблудени" приятели на Турция, които дори и в мислите си не могат да допуснат, че Турция е била способна да извърши в Северен Кипър тези престъпления, които са цитирани в резолюция 1631. Едновременно с операцията в Конгреса на САЩ Турция предприе атака срещу Кипър на срещата на НАТО в Лисабон на 19.11.2010. За целта Анкара ултимативно поиска Република Кипър да бъде извадена от участие в проекта на механизма за стратегическо сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между ЕС и НАТО, "докато не бъде намерено окончателно решение на кипърската криза". По този начин, като загърби намеренията на ръководните органи на двата съюза, Турция едностранно и без колебание рекетира с предварителни условия другите си "партньри". Тези условия бяха ясно дефинирани от Държавния министър и Главен преговарящ Егемен Баъш: "Кипър е член на ЕС, а Турция - член на НАТО. Преди да бъде гарантиран бъдещия статут на Кипър, ние ще блокираме всеки опит за развитие на сътрудничеството между ЕС и НАТО. Турската армия е най-силната армия в Европа. Нашите войници изпълняват задачите на блока и рискуват живота си в името на нашето участие в НАТО. Ние винаги сме изпълнявали точно нашите ангажименти към НАТО, но нямаме решаващата дума при планирането на общите операции."