Анадолските варвари са не само унищожители, но и крадци на чужди архитектурни достижения.
10.12.2010
През март т.г. турското посолство в София, с "любезното съдействие" на културните фактори в Столичната община, организира в Археологическия музей една измамна фотоизложба за приноса на Османската архитектура към развитието на цивилизацията и на културно-историческото наследство не само в България, но и в Европа. Тази изложба, озаглавена "Мимар Синан - велик османски строител и архитект", трябваше да "подгрее" българското обществено мнение и да формира "благоприятна атмосфера" преди очакваното посещение у нас на "опасния неоосмански реваншист" и мечтател за създаване на "Османска общност на народите" Ахмет Давутоглу. Тези дни в Истанбул, по инициатива на Международната фондация "Хрант Динк" ( на името на осъдения на смърт и екзекутиран от турските държавни терористи арменски журналист и правозащитник ), професионалното сдружение за солидарност на архитектите и инженерите "ХАЙДЖАР" и с финансовата подкрепа на американската благотворителна фондация "Chrest", в Музея за модерно изкуство беше открита голяма изложба, посветена на приноса на 40 арменски архитекти за "Европейския облик на Истанбул" през 19 и началото на 20 век. ( т.е. до момента, когато са били депортирани и избити от "признателните османски цивилизатори" ). Имената на тези, които със своите 100 непреходни строителни шедьоври превърнаха османизираната и ислямизирана древна столица на Византия в огледало на модерните западноевропейски архитектурни традиции и тенденции, отдавна са заличени и забранени от фалшификаторите и присвоителите на чуждата цивилизация, която постоянно ни се представя като "турско-ислямска". Целта на изложбата, както посочва днес в своя обширен коментар във в-к "Радикал" авторитетния журналист Дженгиз Чандар, е да се излезе извън обръча на измамния исторически свят, в който е вкарана Турция, да бъдат разобличени насажданите лъжи за ролята на Османската цивилизация и да бъде отдадено заслуженото на 40-те арменски архитекти, създали неповторими образци на архитектурни паметници, с които Истанбул се гордее. Чандар цитира никому неизвестните днес архитектурни фамилии Балян ( Гарабед Амира Балян, Крикор Амира Балян, Нигос Балян и Сенекерим Балян ), на които Истанбул дължи такива архитектурни перли като двореца "Долмабахче", двореца "Бейлербейи", двореца "Чъраан", кулата "Беязът", повечето сгради на Истанбулския технически университет и много други. Не е забравен и великия творец Ховсеп Азнавур, спомена за когото и днес носят безсмъртни шедьоври като университета "Кадир Хас" и други постройки в кварталите Халич, Фенер и Галатасарай. Списъка продължават Михран Азарян, Андон Казазян и т.н. до 40. Разгневен срещу насажданата много десетилетия от шовинистите и от всички турски правителства "лъжа за истинската турска история, заменена с фалшифицираната държавна версия", Чандар подкрепя своите изводи за "късното отрезвяване след голямата измама" с тъжните констатации на своя колега, не по-малко известния журналист и интелектуалец Хасан Джемал, публикувани само няколко дни преди откриването на "разтърстващата арменска архитектурна изложба". Джемал пише: "В началото на 60-те години бях студент във Факултета за политически науки към Анкарския университет. В продължение на 4 години никой от преподавателите не обели дума за произхода и историята на кюрдите и кои са причините за техните многобройни въстания. Никой от нас не беше чувал какво представляват алевиите и какво е тяхното вероизповедание. Събитията от 1915г. ни се обясняваха с шаблонни текстове, валидни за всички турски училища и за медиите, никой не смееше да спомене нещо за трагедията на арменците. Абстрактното географско понятие Дерсим се свързваше с още по-непонятното историческо събитие, наречено просто "кюрдско въстание" и нищо повече. После научихме, че Дерсим означава геноцид. Напълно изкривено в нашите исторически книги заемат място кървавите погроми в Истанбул на 6 и 7 септември 1955г. Казано накратко - караха ни да живеем в една голяма историческа заблуда. Изложбата ни пробужда и ни връща вътрешното спокойствие и вътрешния мир, сега вече гледаме с други очи на Истанбул и на нашето историческо минало."