13.12.2010

Както вече е известно, вчера английският "Гардиън" публикува най-важните моменти от американската дипломатическа кореспонденция за отношението на Ватикана към турското еврочленство. В нашите медии темата беше отразена частично и селективно по начин, който внушава еднозначно, че Ватикана и Папата просто са против приемането на Турция и тази позиция остава валидна и днес. В един от документите на "Уикилийкс" се посочва, че "Папата е главния виновник за насаждане и за изострянето на антитурските нагласи във Ватикана спрямо членството на Турция". Също в този документ се уточнява, че тази тенденция води началото си през 2004г., когато, още преди да бъде избран за глава на Римо-Католическата църква, кардинал Йозеф Ратцингер не се е съобразил с позицията за "неутралитет и отказ за вземане на отношение" на Ватикана и си е позволил да изрази мнение, че "една мюсюлманска страна като Турция няма място в ЕС". По този повод Зам. Секретарят на Ватикана за международните връзки епископ Пиетро Паролин заявил на американските дипломати, че "Ратцингер е изразил личното си отношение и то не отразява официалната политика на Ватикана" и това уточнение също е намерило място в кореспонденцията на Държавния департамент. Друг американски дипломат обяснява позицията на Ратцингер като негово убеждение и тревога, че "присъединяването на една мюсюлманска държава ще отслаби позициите на християнските институции в Европа". Положението се променя през 2006г., когато върху новия Папа Бенедикт 16 американците започват да упражняват натиск, представен в информациите на "Уикилийкс" като "опити да бъде накаран да заеме една по-умерена и компромисна позиция по отношение на Турция". Тези "опити" имат успех, защото при разговорите си с американски дипломати Папата не е толкова твърд и считал, че в съответствие с принципа на Ватика за "отворените врати на ЕС за нови присъединявания, Турция трябва да изпълни критериите за членство от Копенхаген." Цитират се думите на Папата, че "един от страховете се поражда от перспективата за влизане на Турция, без тя да е осъществила нужния прогрес по въпроса за религиозните права и свободи". Паролин настоявал страните от ЕС и САЩ да използват своето влияние и да накарат турското правителство да предприеме бързи мерки в това отношение. "Гардиън" подчертава, че според "тайните документи", САЩ са активизирали дейността на своите представителства в Рим и в Анкара с цел създаване на силно лоби в полза на турското членство. Като пример се посочва заключението, с което в един от документите до Вашингтон се предлага високопоставен служител на администрацията да посети Ватикана и да "насърчи Ватикана да направи повече за изпращане на положително послание относно интеграцията на Турция". Според "Гардиън", през 2009г. на президента Обама е била представена следната констатация: "Няма никакво значение дали Ватикана, който е извън ЕС, подкрепя или отхвърля членството на Анкара. Най-вероятно Ватикана ще възприеме алтернативния вариант за установяване на "специални отношения между ЕС и Турция, без да се предостави статут на пълноправно членство." Днес станаха известни първите реакции на Ватикана след публикуването на някои моменти от документите на "Уикилийкс". Породеното недоволство намери израз в разпространената писмена декларация, където публикуваните в сайта и изпратени на световните медии "многобройни секретни данни и породилите ги събития" се определят като "изключително шокиращи и опасни". Отправят се остри думи по отношение на морала на авторите на въпросните "доклади", които "отразяват техните лични разбирания и възгледи." Американските оценки за Ватикана били "неверни и неприемливи", защото не отразявали коректно и обективно становищата на Ватикана. Ето защо засегнатите се отнасяли към съдържанието на документите "предпазливо и с големи резерви относно тяхната достоверност и обективност". Турските коментатори обръщат специално внимание на факта, че "за обща изненада, официалният орган на Ватикана "Л,Осерваторе Романо" напълно е подминал както разпространените от "Уикилийкс" данни за поведението и изказванията на висши представители на Римо-Католическата църква, така и съдържанието на официалната декларация на Ватикана." В същото време някои италиански вестници вече подсказват, че "ако не днес, може би още утре ще започне разследване на онези служители от Ватикана, които са превишили правата си и са предоставяли на американските дипломати данни, уронващи авторитета и доверието в католическата институция." Допълнително възмущение предизвиквали ироничните епитети за личните характеристики на Държавния секретар на Ватикана ( Министър-Председател ) Кардинал Тарчизио Бертоне. Името му протичало в телеграмите на американските дипломати като "провинциалист, който не знае английски, няма собствено мнение и лесно дава отговор "да" на своите събеседници". ( yes man ).