15.12.2010

Преди 2 месеца еднократното депортиране на румънските и българските роми от Франция предизвика масовия протест не само на различни така нар. "правозащитни граждански сдружения", но и на някои министри в правителствата на страни от ЕС. Разбира се, не остана по-назад и Турция, която започна да дава акъл на Саркози как трябва да се отнася към "най-онеправданата малцинствена група". Същите "препоръки" получиха и нашите политически "шарани" не от кого да е, а от самия председател на ПАСЕ Мевлют Чавушоглу, който се изяви у нас не като висш европейски чиновник, а като емисар на своето турско правителство и на своята все по-радикализираща се Партия на справедливостта и развитието. Странно защо обаче всички мълчат, след като тези дни датските власти предприеха масова акция за "лов на скитащи и бездомни чужденци" от турски и арабски произход. Операцията започна след решение на правителството за изгонване на въпросната категория имигранти, без да се отчитат разни "хуманни причини", породени от студеното време. Източници от датската полиция лаконично обясниха, че задържаните чужденци са "нередовни, нарушават правилата за постоянно местожителство и затова се третират като нелегално пребиваващи. След приключване на задължителните процедури, уловените нарушители ще бъдат изгонени извън пределите на страната". Хайките за лов на безпризорни турци, роми и мюсюлмани започнали в гетото на Копенхаген, известно с името "En varm seng" ( легло и топъл подслон ). При първия "удар" били заловени 69 бездомници. Обиските за откриване на крадени вещи се оказали безрезултатни, само 1 имигрант бил арестуван заради притежание на марихуана. Проверката в полицията установила, че повечето от задържаните били без документи и са влезли незаконно в страната. Те били настанени в един от затворите на столицата. Съгласно съществуващата практика, датските власти трябва да установят от къде са дошли чужденците и граждани на кои държави са. Засега се съобщава за 28 страни, които следва да бъдат уведомени за предприетите действия срещу техните поданици и да бъдат съгласувани начините за тяхното депортиране. Представителят на полицията в Копенхаген Хенрик Орйе заявил, че ги очаква "натоварено работно време за приключване на формалностите по експулсиране на още няколкостотин имигранти. Транспортирането на изгонените до техните страни щяло да струва много скъпо на бюджета и една от задачите на компетентните органи била да бъдат избрани "най-подходящите трасета и съответните транспортни средства". Турските медии очакват "неприятности" за датските власти, като разчитат на "положителното решение на Европейския съд за правата на човека, който се произнесе срещу първата вълна от 155 изгонени през последните няколко месеца и нареди на Дания да намери веднага подходящи места за настаняване на набелязаните за депортиране имигранти". От Дания продължават да пристигат и други неприятни за Анкара новини. Датските власти разочароваха дълбоко "рицарите на психологическите тайни операции за дезинформация" и попариха техните 6 годишни надежди и напъни за забрана на любимата на турските кюрди телевизия "ROJ TV". Турция има всички основания да се притеснява за своите "сънародници" в Дания, която може да последва примера с референдума в Швейцария и да изгони от всички обществени институции мюсюлманките, които се явяват на работа с опаковани глави. ( наши информации от 23 и 27 ноември т.г.). Пак тези дни Ердоган и Давутоглу бяха призовани от холандския Външен министър Ури Розентал да бъдат реалисти и да не разчитат повече на прочутата "търпимост и толерантност" на страната на лалетата. Два месеца след появата на коалиционното правителство Розентал събра група турски журналисти и чрез тях изпрати на неоосманистите в Анкара своя "дипломатичен отговор" на техните въпроси за отношенията на правителството с "омразния на Анкара враг Герт Вилдерс". Турция има основания за безпокойство, след като правителството получи "външната подкрепа" на холандските националисти с подписания протокол, в който Вилдерс поставя 2 условия: 1. правителството се задължава да работи за промяна на Спогодбата между ЕС и Турция за започване на преговори за турското еврочленство. 2. Налагане на по-строги изисквания към правото за престой и работа на турските имигранти и ограничаване на съществуващата практика за така нар. "събиране на семействата" с цел рязко намаляване на броя на пребиваващите в Холандия турци. Това "обвързване" на новото правителство с исканията на "ислямофоба" Герт Вилдерс накара турското МВнР да поиска от холандското посолство в Анкара "разяснения" за бъдещата политика спрямо "сънародниците" и конкретно защо турските имигранти в Холандия ще бъдат задължени да посещават въведените по идея на Вилдерс "курсове за подготовка за адаптиране и интеграция". В качеството си на министър Розентал беше длъжен да успокои своите турски гости с думите, че "не споделя възгледите на Вилдерс относно исляма. За Вилдерс исляма представлява политическа доктрина и идеология. За правителството исляма е религия и вярващите в нея имат гарантирани права свободно да я изповядват и практикуват". Що се отнася до положението на турските имигранти, Розентал съобщил, че техния брой е 400 хиляди и създават много проблеми, тъй като оказват съпротива на опитите да бъдат интегрирани и да се почустват част от холандското общество и неговите правила. Това положение създавало сериозни съмнения и страхове сред гражданите на страната. Най-проблемни били малограмотните и слабо квалифицираните турски имигранти. Розентал открито признал, че страната му няма нужда от тези "некачествени" гости и правителството нямало повече да ги "насърчава" да останат в Холандия. Страната била отворена и готова да приеме само "качествени" имигранти с надеждата, че те по-бързо и без сътресения ще понесат процеса на приобщаване и включване в развитието на Холандия". Министърът подчертал, че някои политици в Европа искат да наложат в дневния ред на ЕС "привилегированото партньорство вместо пълноправното членство на Турция", но тази перспектива в момента не била приоритет и стояла извън вниманието на правителството. За Холандия приоритет били "критериите от Копенхаген, които Анкара трябвало да покрие в пълен обем, ако желае да бъде приета в ЕС. Тези условия са наистина тежки, но справедливи". Следва важното уточнение на Розентал, че "едно от условията за продължаване на преговорния процес и за отваряне на нови глави задължава Турция да изпълни своите ангажименти по отношение на Кипър, включени в така нар. "Анкарски протокол." Тези думи на министъра повтарят дословно казаното от Ангела Меркел на 25.11.2010г. при срещата си с група турски журналисти в сградата на МС. Този момент обаче съзнателно е "пропуснат" в съобщението на турската правителствена телевизия TRT за позицията на Ури Розентал, излъчено на 09.12.2010г. в 12,22 ч. местно време. Преди няколко дни около 300 активисти от младежкото крило на белгийската партия "Vlaams Belang" начело с нейния ръководител Филип Девинтер организираха протест в гр. Лиер на мястото, предвидено за строеж на турска джамия. ( на снимката ). Филип Девинтер беше един от участниците в организираната в Израел конференция на така нар. "Виенска група" ( наша информация от 08.12.2010. ). Предполага се, че протестът е част от началото на изпълнението на решенията от конференцията за общоевропейска кампания срещу турската и ислямската инвазия. През м. февруари 2011г. станалият известен с изгарянето на Корана американски свещеник Тери Джонс ще пристигне в Англия по покана на Английската лига за отбрана ( EDL ) и ще изнесе слово пред организирания от английските националисти митинг срещу "ислямизирането на Англия и на Европа".