Анадолските хиени се нахвърлиха върху Вълчо Марков, предаден от нашите безродници.
30.12.2010
Всички помнят как първи съобщихме за публикуваните на 14.12.2010г. в турския сайт "Кърджаали бугюн" картончета с имената на разкритите от собствената им държава български дипломати в Турция. Сред тях фигурира като бивш кадрови служител на военното разузнаване Вълчо Георгиев Марков, сега Генерален консул в Одрин. "Закачките" с хвърления на анадолските хиени български дипломат започнаха само няколко дни по-късно, когато същия сайт, заедно с неговия близнак "Кърджаали хабер", изведнаж решиха да го попитат кога България ще бъде приета в "Шенгенското пространство" и какви ще бъдат последствията за визовия режим спрямо турските граждани. Днес вече няма "безобидни въпроси", а открити, злобни и добре прицелени критики за неговата консулска дейност. Изведнаж турските рицари на психологическата война и черната пропаганда откриха, че виновен за всички пречки пред желанието на нашите съседи да пътуват без никакъв контрол където и когато поискат е той и никой друг. Ролята на говорител на засегнатите от "визовото ембарго на Марков" бе възложена на Сердар Ялчънер - Зам.-председател на УС на Търговско - Промишлената палата в Одрин. Той беше посетен от кореспондента на официалната Анадолска агенция и даде интервю, с което си позволи да дава служебни и морални оценки за работата и качествата на българския консул. Одринският бизнесмен хитричко се опита да внесе подозрения и раздори сред българския дипломатически корпус, като изтъкна колко добри и сговорчиви били предишните консули, а трудностите с визите започнали, когато пристигнал Вълчо Марков. Въпреки безупречните документи на кандидатите за входна виза, "лошият консул" Марков отказвал да положи визите и така саботирал развитието на икономическите и туристическите връзки между двете съседни страни. За сравнение Ялчънер посочва как жителите на Югоизточните ( кюрдските ) райони на Турция свободно можели да посещават своите роднини и приятели в съседните страни, а в същото време жителите на Одрин, Къркларели ( Лозенград ), Текирдаа и други тракийски общини били лишени от тази възможност, защото били необходими български визи. По-нататък от "възмущението" на самозабравилия се "кадровик и критикар" става ясно, че в същност Марков строго спазва европейските изисквания и правила, валидни за гражданите на трети страни, а Турция е точно такава "трета страна", колкото и да е неприятно за такива като Сердар ефенди. Хитрецът Ялчънер се прави, че не знае какви документи се изискват преди посещение у нас на турски търговци, приватизатори, инвеститори и други от тази прослойка, ползващи се с не особено добро име в България заради десетките известни и на децата мафиотски подвизи. Накрая борецът за визова справедливост изплю камъчето: той просто ни рекетира и иска да премахнем веднага визите за анадолските нашественици. Били сме длъжни да го направим, защото "те ( турците ) направили компромис в името на дружбата и братството, когато великодушно разрешили да бъде поставен в двора на българската църква в Одрин бюста на онзи поп, който ръководел в Истанбул бунтовете срещу Турция и осигурявал оръжие и пари на разбойниците".
