14.01.2011

Късно снощи в Истанбул приключи извънредната среща между турския Външен министър Ахмет Давутоглу и Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Катрин Аштън. Тя пристигна със задачата да подготви заедно с турската страна предстоящата международна конференция във формат 5 + 1 относно ядрената програма на Иран и мястото на страната в бъдещата обща политика на ООН и ЕС. След края на разговорите Давутоглу и Аштън дадоха съвместна пресконференция, като турските медии предават в детайли позициите на своя министър и отделят нищожно място на споделеното от гостенката, и то се отнася до крайно неприятната за Анкара тема около Кипър, особено след историческата визита на Ангела Меркел и нейните разговори с Кипърския президент Христофиас. Интересът към Аштън по този въпрос беше подсилен и от факта, че самият Давутоглу взе отношение към думите на Меркел само няколко часа след скандалните подигравки, отправени от премиера Ердоган. По същество казаното от Давутоглу повтаря съдържанието на словесните "изстрели" на неговия патрон в германската "цел", като на Меркел беше "препоръчано" да бъде обективна и да не се нагърбва едностранно със защитата на "едната страна за сметка на другата", без да е в течение на историята на "Кипърския казус". В отговор на журналистически въпрос Аштън беше крайно предпазлива и внимателна и заяви, че "не е правилно да говори от името на канцлера Меркел, но всички в ЕС биха желали час по-скоро да станат свидетели на приемането на такова решение, което да бъде приемливо и за двете страни ( турската и гръцката )." Тя била готова да вложи всичките си усилия в подкрепа на този подход и за постигане на успешен край на вкараните в "омагьосън кръг" преговори. Що се отнася до акцентите в пространствените обяснения на Давутоглу, считаме, че те могат да бъдат обобщени в следните насоки: 1. Диалогът между ЕС и Турция и нейното приемане били от жизнено важно значение за осигуряване на световния и регионалния мир и стабилност и по този въпрос били на еднакво мнение с Катрин Аштън. Ако бъде установена здрава връзка и координация между политиките и приоритетите на ЕС на Балканите, Близкия изток и Евразия, енергийната политика на ЕС, европейските усилия в кризисните точки с активните дипломатически инициативи на Турция със същото съдържание и цели, то тогава резултатите щели да бъдат "голям успех и победа" и за двете страни. Ето защо Брюксел бил длъжен да изпълни поетите спрямо Анкара ангажименти, но в момента този процес бил нарушен и Турция очаквала да стане свидетел на "повече воля и желание" за прогрес в името на крайната цел - пълноправното турско членство. Турция настоявала за повече разбиране и обективна оценка на нейните мирни и конструктивни усилия, особено по Кипърския въпрос, и да не се издигат повече "политически бариери при отварянето на нови преговорни глави". 2. Турция продължава да настоява да бъде третирана не като страна - кандидат за започване на преговори с ЕС, а като страна, която отдавна преговаря за членство и е изминала дълъг път към крайната цел. Неговата страна нямало да се съгласи никога да бъде дискриминирана и искала да бъде в една група по отношение на визовия режим заедно с държавите от Западните Балкани. По този въпрос Анкара нямало да прави никакви компромиси и това било заявено ясно и категорично на Аштън. Никой в ЕС не трябвало да си прави илюзии, че Турция ще бъде принудена да изпълнява условията за реадмисия, преди да получи положителен отговор на изразената още през м.г. официална заявка за постепенно премахване на визите за турските граждани. За съжаление на турското правителство, ЕС все още не бил определил кой ще преговаря с Турция и по какъв график ( календар ). Турция започнала изготвянето и ползването на паспорти с биометрични данни и била готова да преговаря за "участие в интегрираната система за контрол и управление на границите".