16.01.2011

Доктрината на туранизма ( обединяването на турския свят ) почива върху реализирането на три основни принципа: 1. Единство на езика. 2. Единство на идеите. 3. Единство в действията чрез постигане на обща външна политика и икономическа интеграция. Така формулираната крайна цел напълно съвпада с целите на провежданата в момента "смяна на осите и приоритетите" като част от политиката на реваншистите в Анкара за възстановяване на границите на бившата империя под формата на Османска общност на народите. Част от тези народи живеят на Балканите и там турските стратези концентрират в момента главните си усилия за налагане на "единството на езика". Пътят на тази последователна тенденция беше маркиран от такива значими форуми като Международния конгрес на турския език и литература в Кърджали ( 25 - 28 септември 2010г. ) и симпозиума на тема "Новото поколение на Балканите и състоянието на турския език", проведен на връх Коледа в познатата ни със серийните "побратимявания" община Газиемир под егидата на кмета Халил Ибрахим Шенол. Приятелят на кокетната кметица на Кирково Шукрян Идрис "подари" за нуждите на турското образование в Балканските страни 20 хиляди броя учебници по турска граматика. Вчера в Одрин започна поредната среща на представители от България, Западна Тракия, Македония, Косово и Румъния, свикана по инициатива на Валията на Одрин Гьокхан Сьозер, кмета Седефчи, цялото "балканско изследователско тяло" на Тракийския университет и разбира се, не можеше такова мащабно мероприятие да мине без масираното присъствие на различни изселнически сборища, чиито имена се изписват от комбинирането в различен порядък на думите турски, балкански, румелийски, тракийски. България се отчете достойно с участието на Корман Исмаилов - член на Централното оперативно бюро на ДПС, завършил неизвестно какво "икономическо медресе" в ислямската столица на Турция гр. Коня. Той беше "поканен и съответно командирован" по-скоро с мисията да информира когото трябва за бъркотиите в партията и бъдещето на Главното мюфтийство, след като вече се говори, че турското протеже Мустафа Хаджи свиква на 12.02.2011г. в турския хотел "Принцес-Дедеман" нова учредителна конференция на българските мюсюлмани. Заедно с него пристигнаха Ибрахим Ялъмов - "ректор" на Висшия ислямски институт и бившия Главен инспектор в Областната дирекция на образованието в Кърджали Харун Бекир, който беше един от главните организатори на конгреса в Кърджали. В списъка на поканените откриваме по-слабо известния доц. Хашим Акиф от катедра "турска филология" в Шуменския университет "Константин Преславски", както и кмета на Кърджали Хасан Азис. По наши данни, вместо него, турската провинция "Източни Родопи" беше представена от кмета на Джебел и Областен председател на ДПС Бахри Йомер и кметицата на Крумовград Себихан Мехмед. Посредниците - двойни граждани изпратиха своя шеф от Бурса Турхан Генчоглу, който трябваше да поднесе приветствие като "почетен гост". Нашите "делегати" трябваше да оправдаят оказаното им доверие с груби нападки срещу държавата си и лееха сълзи за ограничените им права и натиска, на който били подложени "българските турци и мюсюлмани". Корман Исмаилов прочуствено си спомнил как през 1992г. имал щастието да получи висше образование в Турция по силата на така нар. "Голям студентски проект" и как братски се грижели за неговото "израстване" всички - като се започне от държавните мъже на Турската република и се стигне до обикновените хора от улицата. Той никога нямало да забрави оказаното му внимание и гостоприемство и публично изразил дълбоката си признателност и благодарност. Тези чувства към истинската си Родина всички храненици на турската софра и на турските стипендии от Балканите бяха задължени да демонстрират при откриването на форума, като застанаха мирно пред огромния портрет на диктатора Ататюрк и пееха в съпровод на турския национален химн, където има изрази, които никак не отговарят на гражданството на въпросните "делегати и гости". Председателят на Федерацията на Балканските турци Зюлфеттин Хаджъоглу потвърдил "голямата полза и постигнатите резултати от серията подобни на днешната среща мероприятия, проведени в Турция и в Балканските страни през последните 2 - 3 години". Исканията на Анкара по отношение на изучаването и преподаването на турски език следвало да бъдат ясно поставени за изпълнение и този процес задължително трябвало да бъде контролиран от турските правителствени институции и от изселническите дружества. Предложил турската държава да изготви, заедно със "сънародниците от Балканите, пътна карта, т.е., да се премине от приказки към реални действия". За пример посочил България, където през 1992г. 105 хиляди турски деца в началните училища учели на родния си майчин език, а през 2010г. техния брой паднал на 17 хиляди. Срещата приключила с приемането на декларация от 13 точки. Нейното съдържание показва, че наистина "апетитът идва с яденето" и турската държава има намерение открито да направлява образователната политика и практика в "братските Балкански страни". Компетентните турски органи са призовани да наложат такива поправки и допълнения в съществуващите двустранни спогодби с Балканските страни, които да приведат в съответствие с днешните реалности и критерии "правата на турските малцинства по отношение на изучаването на турски език". Предучилищната подготовка на децата задължително трябвало да се води на турски. Турските общности, които нямали собствени училища в обитаваните от тях райони, имали право да получат възможности за сдобиване с турски училища както като сгради, така и с добре подготвен в Турция преподавателски състав и с модерни учебни пособия. За първи път толкова категорично се поставя въпроса за появата на турски университети, които да "запълнят съществуващите празноти". Един от "най-богатите, най-красивите и най-разпространените в света езици - турският, заслужавал да получи съответното доминиращо ползване в Балканските страни с помощта на турските държавни органи, вкл. в печатните и електронните медии. Било решено да се учреди постоянно действащ Секретариат от представители на Конфедерацията на Балканските и Румелийските изселници, на Института за Балкански изследвания в Тракийския университет в Одрин и от страните - участници. Задачата на този Секретариат била да институциализира конгресите, да разшири обхвата на участие и нивото на присъствие. От българска страна декларацията е подписана от Ибрахим Ялъмов и Харун Бекир.