18.01.2011

ТВ СКАТ винаги е подчертавала при подходящ повод, че един от основните принципи при провеждането на политиката на Турция спрямо съседните страни има за цел да бъдат пренесени в тях собствените вътрешни проблеми, което напълно отговаря на схващането, че "външната политика е функция на вътрешното състояние на всяка държава". Така формулираната истина е залегнала в лозунга на Ататюрк "Мир в страната - мир в света". Турция никога не е допускала да бъде "лошото изключение", ако съседните страни се радват на относително спокойствие, стабилност и просперитет. Тъй като днес Турция навлиза в необратим процес на етническо и религиозно разпадане, алтернативата се търси в "баланса с подобни тенденции и процеси" там, където наличието на така нар. "турски и мюсюлмански малцинства и роднински общности" служи като претекст за засилващата се агресия на Анкара за възстановяване на нейното присъствие и "разширяване" като компенсация на "загубените позиции" в Анадола. Обърканите и безпомощни управляващи насочват сега цялата си енергия, средства и опита, придобит от грешките в турската държавна политика спрямо "вътрешните етнически и религиозни малцинства", за да причинят на България това, което получиха от мощната национално-освободителна борба на кюрдския народ и налаганата бърза автономизация в историческите кюрдски земи, окупирани и колонизирани в течение на векове от азиатските варвари. За "посредниците - изселници и двойни граждани" в Турция най-важната задача сега е да отклонят вниманието от ставащото в турски Кюрдистан и да го пренесат на наша почва. За какво друго, ако не за "износ на сепаратизъм", говори един коментар на кореспондента в Турция на изданието "Кърджаали бугюн" Мюмин Топчу, който, заедно с други нему подобни, се е загрижил да спасява Турция за сметка на България, на която по документи е гражданин. В съответствие с дадените му задачи, "българският гражданин" Топчу слага знак на равенство между "турците в България и кюрдите в Турция", но само като имащи статут на малцинства. Оттук нататък при сравненията кюрдите са "рушители и врагове на турското национално единство" и се изразява надежда, че "българските турци следят ставащото в Турция по същия начин, по който кюрдите в Турция са информирани за всяка победа и всяка загуба (?) на турците в България". Подтекстът и посланията към "сънародниците" у нас са ясни: вземайте пример от кюрдите и почвайте да действате !" Провокаторът - подстрекател Топчу има нахалството да прави внушението, че "Кърджали е за България това, което представлява Диярбакър за Турция", т.е., той "прикрито" призовава турската агентура в Източните Родопи да черпи опит от действията на органите за местно самоуправление в столицата на автономен Кюрдистан. Преди това обаче опитният манипулатор се "презастрахова", като прави "откритието", че "българските турци" никога не са имали намерение да подготвят свой модел за автономия и така сякаш подсеща кметовете от ДПС да запретнат ръкави и да разгледат внимателно проекта за въвеждане на кюрдската автономия. За Топчу този проект бил опасен за Турция, защото бил дело на ПКК и на парламентарно представената партия на кюрдския народ, които "нямали влияние и насила принуждавали (?) обикновените кюрди да им стават съучастници в опита за "разделение". В тази връзка Топчу дава акъл и на антибългарските изселнически свърталища в истинската му Родина как да изпълнят своя дълг и отговорност за съдбата на Турция. Според него, добре би било по инициатива и с участието на изселническите дружества, в Диярбакър да се организира съвместен ( неизвестно с коя институция ) "симпозиум за преподаването и обучението на майчин език". Идеята, подсказана на Топчу от друго място, предвижда за спасяването на "Анаватан" ( Родината - Майка Турция ) да бъдат привлечени и "политически представители ( на Д ПС ) и на гражданските сдружения на турците в България". Наивно е да се смята, че само тези призиви са накарали агентурата на Анкара у нас да започне изпълнението на плана за подготовка към създаване на първите органи за териториално, административно, икономическо и културно управление на автономията в Родопите по подобие на съществуващите в Кюрдистан. Първият стимул за действие кметовете и местните политически водачи на ДПС получиха на 24 юли м.г. при срамното и възмутително посещение на турския Държавен министър Фарук Челик, придружаващите го "инструктори" от държавната администрация и камарилата от дресирани изселнически пудели и местни кметове ( на снимката ). Масовото побратимяване между общини от двете страни, строго контролирано от турското МВР и МВнР, както и участието на депесарски кметове в структурите и дейността на Съюза на общините и органите за местно самоуправление от турския свят постигнаха своята цел и полаганите от Турция през последните 2-3 години скъпо платени усилия се увенчаха с така очаквания успех - тези дни официално беше обявено създаването на "Дружество 19 май" в "крепостта на турската съпротива по време на Възродителния процес" гр. Джебел и на Съюз на турските общини в област Кърджали под името "Арда". Новината беше аплодирана от подривните пропагандни централи на съседите "като радостна изненада" със заканата "сега да му мислят националистите и враговете на Турция, които ще изпаднат в гняв". Първата задача на Дружеството, учредено от кмета на Джебел и Областен шеф на ДПС в Кърджали Бахри Йомер, била да създаде нов, истински турски театър като част от програмата "да не бъдат забравени насилията от миналото и за възраждане и утвърждаване на турската културна традиция". Асоциацията "Арда" включвала 7 водещи общини от региона, между тях Кърджали, Джебел, Егридере и Местанлъ. Очаквало се да бъдат привлечени и други турски общини, като Стамболово и Минерални бани ( област Хасково ). Турските коментатори и особено тези от изданията на изселническите офиси настояват Анкара да продължи да подкрепя начинанието за обединяване "под един покрив на всички местни органи за управление на сънародниците." Турските власти трябвало да съдействат за подписване на такива протоколи за сътрудничество с въпросните общини в България, които да гарантират посрещане на нуждите им от страна на "побратимените турски общини и други турски съюзи на общините". Нямало място за никакви сметки и колебания и предприетите инициативи на "сънародниците, останали в България след оттеглянето на Турция, да станат господари на своите земи, на своята етническа идентичност и на своите традиции и обичаи", трябвало да бъдат безрезервно насърчавани и подкрепени. В противен случай щели да останат "празни пространства, в които ще се настанят българските душмани". Според изявление на Бахри Йомер, в ръководството на Съюза на общините "Арда" ще бъде формирано звено за изготвяне на проекти за финансиране на културни програми в рамките на Съюза или за отделните общини. По данни на ТВ СКАТ, освен появата на новия турски театър, Съюзът "Арда" ще има като приоритетна задача изпълнението на решенията, записани в заключителната декларация на завършилия преди 3 дни в Одрин Балкански конгрес за турския език и конкретно препоръката в т. 6 общините сами да се погрижат за откриване на турски училища навсякъде, където има турско население.