06.02.2011

На фона на "революционното улично земетресение" в арабския свят, почти незабелязано остана нещо, което се случва за първи път в турската провинция Северен Кипър. Общовъзприетото схващане, че Турция е грижовната майка - закрилница на своето отроче, кръстено с името "Севернокипърска Турска република", беше развенчано на 28.01.2011г., когато, за най-голяма изненада на нищо невиждащите турски управници в Анкара, повече от 40 хиляди жители на окупираната територия заляха със знамена и "антитурски плакати и лозунги" улиците на Никозия. Протестът срещу политиката на Анкара отначало имаше тесни икономически рамки, но много бързо прерастна в бунт срещу окупацията с категоричното искане Турция да напусне острова и да остави кипърските турци и кипърските гърци сами, без външна намеса, да търсят справедливо решение на кризата и общите пътища за обединяване. Протестния митинг беше организиран от синдикатите и някои граждански и неправителствени сдружения под мотото "Искаме да оцелеем и да съществуваме" и получи пълната подкрепа на политическата опозиция в лицето на партиите CTP, DP и TDP. Митингът даде спонтанен и категоричен израз на трупаното с години недоволство от превръщането на кипърските турци в заложници и играчки в ръцете на управляващите ислямисти в Анкара и на техните великодържавни и неоосманистки амбиции. Отправените лично по адрес на Ердоган нелицеприятни "епитети и обръщения" си имат своята предистория, чието начало датира от 15.11.2010г. Тогава в "страната - рожба" пристигна отговарящия за Северен Кипър Държавен министър Джемил Чичек. Той беше неприятно изненадан от "посрещането" на аерогара "Ерджан", което му бяха подготвили местните синдикати. Невярващият на очите си пратеник на "Майката - Родина" беше напълно объркан от лозунгите, скандирани по негов и на правителството адрес, като напр. "Чичек, каква заплата получаваш ?", "Тази страна е наша, а не твоя", "Нашата родина не е за продан" и др. Тогава изнервеният министър изръси глупостта, че неговите посрещачи не са истински турци и по нищо не се различавали от общия враг - кипърските гърци. След като марионетното "правителство" в Северен Кипър отказа да удовлетвори икономическите предложения на синдикатите по повод "новия икономически пакет от реформи", синдикатите създадоха своя "платформа" и обявиха 2011г. за "година на борбата за обществено оцеляване". На 11 януари в 7 предприятия започнаха безсрочни ефективни стачки. Датата на първия масов протест не беше избрана произволно - на 28 януари се чества годишнината от началото на организираната съпротива на кипърските турци срещу английското колониално присъствие на острова. Първата реакция на Ердоган стана известна при завръщането му от посещението в Бишкек. Напълно изгубилият разсъдък премиер, което напоследък често се наблюдава, започна да хвали себе си и правителството какви привилегии били предоставени на жителите в Северен Кипър, колко голям бил размера на получаваните заплати, нещо повече, благодарение на грижите на "Майката - Родина" държавните чиновници всяка година имали гарантирана 13-та заплата. Той не можел да си обясни поведението на "непризнателните ХРАНТУТЕНИЦИ" освен със сключено тайно съглашателство с кипърските гърци. Турция била дала толкова много жертви за свободата на своите турски братя в Кипър и издържала със средства от държавния бюджет тези, които сега "се опитват да ударят в гръб Турция". Ердоган още повече възмутил синдикатите и политическите сили в Северен Кипър с лъжата, че "ръководителите на протеста поискали среща с него и той е готов да обсъди с тях какво ги кара да се бунтуват срещу Майката - Родина". Оказва се, че в навечерието на протестите, след като вече е бил наясно за размера на народното недоволство, лично така нар. "президент на Републиката" Дервиш Ероглу изпратил писмо до Ердоган с молба бързо да бъде приет и да обсъдят заедно как да тушират наближаващата опасност". Изказванията на Реджеп Ердоган мобилизираха още повече събудилата се народна вълна и за утре, 7 февруари, е насрочен нов протест пред турското посолство в Никозия под надслов "Повече няма да търпим обидите и клеветите на Ердоган" и "Анкара трябва да разбере, че няма да отстъпим".