07.02.2011

По всичко изглежда, че Анкара изпитва сериозни затруднения в опитите си да отстоява своите тези на международната арена по въпроса за извършените от Османска и Републиканска Турция геноциди и други престъпления срещу човечеството. Ислямистите на Ердоган и стратезите на специализираните центрове за дезинформация и контрапропаганда са притиснати от засилващите се настроения и инициативи в чужбина за признаване на арменския геноцид и осъждане на неговите извършители по време на Първата световна война. Съвсем наскоро станахме свидетели на нервната реакция на турските власти и на техните подчинени "посредници" в Одрин, Измир и Бурса по повод на приетите от общините в Ямбол и Свиленград нови декларации, които поставят Турция на "подсъдимата скамейка заедно с най-кървавите и жестоки диктатури", ако използваме определенията на шведския министър на интеграцията Ерик Уленхаг ( наши информации от 01.02.2011г. ). Доколко Турция има дефицит в средствата за противодействие и колко много са й "спаднали гумите" говори факта, че в "протестите" срещу решението на Свиленград беше подвключен някой си Наджи Шентюрк, представен като "член на Управителния съвет на Федерацията на дружествата на българските, азербайджанските и кримските турци и координатор за района на Тракия". Същият "отговорен фактор" направил изявление, с което "осъдил" решението на Свиленградската община и предупреждава, че този недружелюбен акт щял да навреди на добросъседските отношения. Нещо повече, този "турски веселяк" ( така се превежда фамилното име на въпросния лидер ) си позволява да заплашва кмета на Свиленград Георги Манолов, че "дружеството на българските турци ще следи отблизо събитията в България". При създалата се обстановка Анкара реши, че трябва да играе "ва банк" и е дошло времето да вкара в действие "тежката артилерия", като покаже на света дресирания кабинетен клоун Джъстин МакКарти. Неговите "научни трудове и придружаващите ги карти за прогонените и избитите 10 млн. турски мюсюлмани" повече не вършеха работа и турските тези трябваше да бъдат чути от устата на самия професор, като медийното обезпечаване беше поето изцяло от турска страна. По нареждане от Анкара, турската агентура в САЩ "командирова" МакКарти в Лондон, където трябваше да бъде показан пред подбрана публика от 350 души, осигурени от турския посланик Юнал Чевикйоз. Наета беше една от залите на престижното "Лондонско училище по икономика и политически науки" ( LSE ) и онзи ден там се проведе конференцията, озаглавена "Арменският въпрос - предрасъдъци, стереотипи и лъжи". Като "подкрепление" бяха привлечени посланика на Азербайджан Фахраддин Гурбанов и "дипломатическия представител" на турската колония Северен Кипър Кемал Кьопрюлю. За да има повече "турски калабълък и повече ръкопляскания", на първите редици бяха настанени почти всички турски и азерски дипломати на работа в Лондон заедно с техните семейства. Формално като организатори на конференцията бяха посочени катедрата за съвременни турски изследвания в LSE с ръководител проф. Шевкет Памук и Федерацията на турските дружества в Англия с председател Шенер Саалам. Проф. Памук представи за публиката "световноизвестния учен и неговото творчество" и същия получи думата, за да изложи в продължение на 2 часа "истината за арменските заблуди и манипулираните от лъжите на арменската пропаганда наивни и предубедени чуждестранни политици, историци и журналисти". Неговото изложение било придружено с телевизионно онагледяване, включващо много диаграми, статистически таблици и най-новите му карти. Силните аргументи и факти, цитирани от професора, пратили по дяволите армеските тези и фалшификации. Той разобличил "автентичността" на получаваните в САЩ и Западна Европа доклади, свидетелски показания и снимки, които били умело използвани за създаване на враждебни настроения и на политически стереотипи. Добре режисираното от организаторите представление вървяло гладко, и било прекъсвано само от възторжените възгласи на одобрение и от ръкоплясканията на събраните единомишленици. Увлеченият от своето красноречие професор сам предизвикал нарушаване на "дисциплината", когато заявил, че "арменците обявяват за шейтан и сатана всеки, който не е съгласен с техните съчинения и лъжи" и определил това тяхно поведение като израз на "умствена безпомощност и изостаналост". Незнайно как промъкналите се няколко "бойно настроени" млади арменци "създали безпорядък" със своите реплики и жестове, но били принудени да седнат на местата си и да млъкнат, след като получили достоен отпор от реакцията на останалите слушатели. След МакКарти на трибуната застанал неговия работодател Юнал Чевикйоз, който изразил от името на всички турци благодарност за добре изпълнената задача и за приноса на докарания с парите на Анкара учен за "окончателното и безспорно развенчаване по научен начин на арменските митове и уйдурми". Камерите хванаха момента, когато, след официалното приключване на конференцията, турският посланик, придружен от своята телоохранителна горила, лично отиде при професора и проведе с него кратък, но изключително сърдечен разговор. Цялото мероприятие разсея и малкото останали съмнения за "специалните делови и политически отношения между турската държава и нейния предан човек в САЩ" и дава окончателен отговор на въпроса по чия поръчка и на каква цена се появяват филми, статии в реномирани световни медии, книги от рода на написаните от Джъстин МакКарти, разни "научни групи и колективи" за изпълнение на проекти, фестивали, симпозиуми и др. инициативи в подкрепа на турската политика и на нейните приоритети. ТВ СКАТ отдавна е наясно от кого отвъд границата и с чие съдействие у нас се поръчва и се изпълнява "турския кючек" в така нар. смесени райони. Платените и зависимите от Анкара като цитирания професор наши "изпълнители" обаче трябва да знаят, че и тяхната участ ще бъде като тази на гастролиращия цирков клоун от Луисвил. Неговите хитри анадолски дресьори го употребиха еднократно и го разобличиха като своя послушна пионка, която вече няма печеливш ход и ще бъде използвана в краен случай във второстепенни турнета и гастроли. Професорът каза това, което трябваше да каже в Лондон и от него Турция не може повече да очаква нещо по-ново или по-различно от номерата, на които са го научили турските дресьори и които бяха показани в Лондон.