След като назначиха свой Главен мюфтия, Турция и ОИК искат бърз отговор за Ислямския комплекс.
15.02.2011
В София вече трети ден се подвизава делегация на организацията "Ислямска конференция" ( ОИК ), която пристигна специално за назначаването на своя фаворит Мустафа Алиш на длъжността Главен мюфтия. ТВ СКАТ своевременно и подробно разкри преди много месеци както връзките на ДПС и на фундаменталиста Алиш Хаджи с техните господари и спонсори в ръководството на ОИК, така и подривната роля на родения в Гюмюрджина двоен агент Халит Ерен - Директор на Центъра за изследване на ислямската култура и история ( IRCICA ) в Истанбул. Той пое този пост от турския професор Екмеледдин Ихсаноглу след избирането му за Генерален секретар на ОИК през 2005г. И за да няма никакви съмнения в достоверността на нашите информации, ще припомним, че на 02.12.2009г. "избраните" (?) на незаконната, според решението на българския ВАС, конференция ( 31.10.2009г.) Мустафа Алиш и Шабан Али Мехмед бяха приети в IRCICA от своя началник Халит Ерен ( на снимката ). В средата на м. октомври 2010г. цитираните "водачи" на мюсюлманите в България взеха със себе си депутата от ДПС Ремзи Осман и тримата заминаха на просия в Саудитска Арабия с надеждата да получат както политическа, така и финансова подкрепа. Мисията се оценява като "напълно успешна" не само защото издействали чужди пари за строежа на джамия в Бургас, но и получили обещанието да бъдат "преназначени" на старите постове Мустафа Хаджи и Шабан Али Мехмед. За да бъдат напълно сигурни в предстоящата "изборна победа" на режисираната от Анкара конференция, тримата емисари обсъдили сценария на софрата, подредена в тяхна чест от турския Генерален консул в Джедда Салих Мутлу Шен ( наша информация от 18.10.2010г.). За конференцията на 12 т.м. Генералният секретар на ОИК командирова в София Халит Ерен и така спази даденото обещание за "външната подкрепа на мюсюлманския свят" при преназначаването на обявените за незаконни Алиш Хаджи и Шабан Али. По Халит Ерен беше изпратено "послание" на ОИК до конференцията, предназначено за "мюсюлманското малцинство в България." Генералният секретар изразява своето и на ОИК задоволство, че "най-после българските мюсюлмани са успели да излязат от продължителната изолация и да покажат присъствието си с организираната конференция." Като особено важен момент се посочва практиката за избор на районните мюфтии в съответствие с дългогодишните традиции и опита на "мюсюлманското малцинство в България". В документа на ОИК е отделено значително място на "събитията и положението на българските мюсюлмани през 80-те години на м.в." Ихсаноглу обяснява ключовата роля на неговата организация по онова време за "разгласяване на истината за страданията на българските мюсюлмани и за мобилизиране в тяхна защита на световното обществено мнение. С тази цел били изпратени наблюдатели и след завръщането си делегацията изготвила доклад, който бил представен на срещата на външните министри на страните от ОИК." Писмото, донесено в София от куриера Халит Ерен, завършва с пасаж, посветен на проекта за изграждане на внушителен Ислямски културен център край столицата. В същност, това е най-важния момент в документа, защото останалото е история, добре позната на съвремениците на "събитията от 80-те години". Ихсаноглу не е забравил да посочи с огорчение, че " преди време ОИК е дала парите за закупуване от Главното мюфтийство на Мустафа Алиш на терен, предназначен за изграждане на комплекса. Тогава ( става дума за м. ноември 2008г. ) било поискано разрешение от българските власти и днес този въпрос отново бил на дневен ред. Проф. Екмеледдин Ихсаноглу "изразява своето очакване, че този път местните органи ще одобрят проекта за реализация на Ислямския комплекс". За нас това "очакване" и тази "надежда" са показателни за мащабите на външната намеса и доказателство за предположението, че въпроса вече е предрешен или най-малкото, Турция и ОИК са сигурни, че техния общ "проект" ще бъде наложен, ако трябва, и с участието на посолството на САЩ. Турските политически стратези показаха за сетен път, че правилно преценяват психологическия и политическия момент, белязан с "победата" в турския хотел и "коват желязото, докато е горещо". Дори, според нас, няма да има нужда от нова "телефонна дипломация" между Анкара и София и кметицата Фандъкова, респективно Бойко Борисов, нямат друг избор, освен да кажат "да", както са свикнали, на толкова настойчивата "молба", изпратена ни от "световната ислямска общност".