17.02.2011

Точно преди месец широко усмихнатият и видимо щастлив нов посланик на САЩ пристигна на летището в Анкара и поздрави чакащите го многобройни журналисти на чудесен турски език. Ако е вярно поверието, че "денят се познава от сутринта", то следва да очакваме трудна мисия за Френсис Джоузеф Рикардоне. Неговите несполуки започнаха още през пролетта на м.г., когато беше номиниран да смени тогавашния посланик на САЩ в Турция Джеймс Джефри. Съгласно установената процедура, за да бъде утвърден от Сената, кандидатът на Барак Обама трябваше да бъде "изслушан" и да положи "изпит" доколко познава страната на акредитация, как ще работи за провеждане на политиката на САЩ в Турция и какви са неговите очаквания за развитието на обстановката в региона предвид събитията в Ирак, турско-израелската криза, турско-иранското "сближаване" и бъдещето на енергийните проекти. Процедурата се забави прекалено дълго заради промяната в съотношението между демократите и републиканците в Конгреса и най-вече заради съпротивата срещу назначаването на Рикардоне от страна на сенатора - републиканец от Канзас ( сега губернатор на щата ) Сам Браун Бак. Причините за несъгласието и за възраженията на сенатора бяха обяснени с пропуски и недоглеждане в работата на Рикардоне, когато е бил посланик в Египет. Общата квалификация беше официално формулирана като "липса на принос за прогрес и укрепване на демокрацията в Египет", но истината е, че посланикът е имал личен конфликт с бившия вече президент Хосни Мубарак заради "намеса във вътрешните работи на страната". Разбира се, днес тази "грешка" на Рикардоне изведнаж започна да работи в негов интерес и го превърна в "прозорлив и отлично подготвен дипломат", тъй като събитията напълно потвърдили правилността на неговите критики спрямо бившия египетски режим. Дали този факт, или други причини лежат в основата на злополучното изказване онзи ден на посланика, не е известно. На 15 т.м. той даде голям прием по случай официалното си встъпване в длъжност. Медиите го засипаха с въпроси как вижда днешна Турция, в която е започнал кариерата си като млад дипломат преди 32 години. Рикардоне отговори, че събитията през последните дни са породили съмнения в неговата увереност, че познава добре страната. Той "не можел да разбере какво става и да си обясни защо се извършват масови арести на действащи офицери от средния и висшия команден състав на турската армия". Рикардоне има основания да проявява интерес към статута и настроеннията в турските въоръжени сили не само защото отдавна е свързан по "специфичен начин" с отбранителната политика на САЩ в Афганистан и в Близкия изток, но и защото е изпълнявал отговорни задачи като координатор на взаимодействията между Турция и САЩ в базата "Инджирлик" през периода 1991-1993, т.е., веднага след края на първата иракска война и при твърде деликатната ситуация в Северен Ирак и установения там контрол от американските ВВС. Другата "дипломатическа нетактичност" в думите на посланика беше открита по отношение на свободата на словото и на медиите в Турция, което най-силно разгневи турските власти. Рикардоне си позволи да изрази съмнение за обективността на турската правосъдна система след обиските и запечатването на силно критичната към ислямисткото правителство "Интернет ODA TV" и арестите на нейните сътрудници начело с видния журналист и писател Сонер Ялчън. Дипломатът заяви, че "от една страна в Турция се говори за независимостта на съдебната власт и за свободата на печатното слово, а от друга страна се преследват и арестуват журналисти и това противоречие той не може да си го обясни. Липсата на гаранции за спазването на тези две основни правила прави невъзможно да се говори за наличие на истинска демокрация". Вчера първия отговор на така изразената позиция на американския посланик даде Хюсеин Челик - Зам. председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието и бивш министър на образованието. Последва го Бюлент Арънч - Вицепремиер и Държавен министър, бивш председател на турския Парламент. Казано накратко, и двамата обвиниха посланика в недопустима намеса в работата на правоохранителните органи. Рикардоне още живеел със спомените за "старата Турция и нейните правителства и затова не можел да разбере какво се е променило в днешна Турция. Вероятно неговото мнение било "повлияно в лоша и погрешна посока от някои публикации и коментари на турските медии". Всяко поведение си имало граници и те били "прекрачени". Самият Бюлент Арънч имал скоро разговор с посланика и тогава той се изразил ласкаво за "големия напредък в демократизацията на страната - домакин". Изказването на Рикардоне предизвика противоречиви реакции в Меджлиса. Депутатът на опозицията от Истанбул Сюлейман Яъз изпрати запитване до председателя на Парламента с искане за отговор от премиера Реджеп Ердоган дали думите на посланика не потвърждават ежедневните критики на опозицията за наличието на еднопартийна диктатура, която преследва всички свои критици и опоненти. В същия дух днес се изказа самият председател на главната опозиционна Народно-Републиканска партия Кемал Кълъчдароглу и така той фактически защити и оправда мнението на посланик Рикардоне. Най-впечатляващото изказване днес направи Вътрешния министър Бешир Аталай, който за пореден път потвърди нашите оценки за неговото политическо и интелектуално ниво. Без капка срам министърът посъветва посланика да не дава характеристики за състоянието на човешките права и за свободата на медиите в Турция, защото "те били гарантирани от Конституцията и законите. Правната система в страната давала неограничена възможност за изява на мненията на всички, които участват в събрания или в улични митинги и шествия. Но всеки, който се опитвал да причини вреди и смут в обществото трябвало да знае, че не се намира над законите и разрешените масови прояви не могат да се използват за цели, противоречащи на правовия ред. В Турция на дневен ред не стои въпроса за свободата на словото и на мисълта. Нещо повече - в Турция имало такава свобода за медиите, на която много напреднали демокрации можели да завиждат." Аталай познавал добре как стоят тези "неща" във въпросните държави и можел да твърди, че законите в Турция са по-демократични и давали повече свобода на журналистите в сравнение със САЩ. Описаният "скандал" с американския посланик не е нито първи, нито ще бъде последен. ТВ СКАТ информира на 06.02.2010г. за "предупреждението", което бившия посланик Джеймс Джефри получи от турското МВнР заради подобни мнения за вътрешната политика на правителството на Ердоган. Казусът "Рикардоне" възникна по същото време, когато неговият колега в София Джеймс Уорлик надмина всички допустими "граници", за които говорят Челик и Арънч. И тук свършва "приликата" в двата епизода, защото у нас просто няма скандал и не възникна "казусът Уорлик". След "приликата" следва огромната разлика в комфорта на двамата посланици, която разлика се дължи на простия факт, че Уорлик е имал късмета да бъде пратен на работа в колониалната столица София, където местната колониална администрация вече 21 години се ръководи от самозванци на така нар. "политически елит на демократичния преход" като бившия президент Желю Желев, настоящия Георги Първанов, сегашния премиер Борисов и всички останали около него и преди него. Посланик Рикардоне имаше лошия късмет да попадне в другата столица, където винаги е имало и ще има политици, които не правят и най-малкия компромис, когато се засяга националното самочувствие, държавното достойнство и авторитета на институциите. В случая посланик Уорлик би могъл да прояви "колегиална солидарност" и да сподели своя опит със съответните съвети как е успял да остане напълно незасегнат след много по-нахалните си намеси и превръщането му в сянка на Борисов и Цветанов при всяка тяхна публична изява. Кой знае, може би Уорлик има някакво свое "скрито оръжие", което предварително неутрализира всеки рефлекс за възражение и критики и превръща нашите политици в мекотели и изпълнители на неговите "съвети". Въпросът е дали "моделът Уорлик" е приложим за Турция и дали колегата му Рикардоне може да разчита на "българския опит" в безоблачното ежедневие на паралелния гост - премиер, изпратен ни от Вашингтон.