Анкара и Баку се договориха за обща военна политика и силово решаване на кризата в Кавказ.
21.02.2011
На фона на ставащото в арабските страни почти никой не обръща внимание на зараждащото се ново военно огнище в района на Кавказ. Съвсем случайно, и то благодарение само на източници от Комисията за външна политика в турския Меджлис, станаха известни грижливо скриваните досега текстове, залегнали в Договора за сътрудничество и взаимопомощ между Турция и Азербайджан. Под документа с дата 16.08.2010г. стоят подписите на турския президент Гюл и на азерския Илхам Алиев. Информацията изтече тези дни при обсъждането на Договора в Комисията преди неговата ратификация. Някои турски анализатори логично търсят причината за необичайно дългото залежаване на този изключително важен и "опасен" документ някъде в "чекмеджетата" на Парламента и защо точно сега започна процедурата за влизането му в действие. Донякъде отговорът се крие в "критичния", както го определят турските медии, член 2 на Договора, който почти дословно копира прочутия чл. 5 от Договора за НАТО. Казано накратко, двете страни се готвят за война и за общи военни действия срещу "трета страна, ако тя извърши агресия срещу една от двете договарящи се страни", в случая Турция или Азербайджан. За всички, които следят обстановката в региона е ясно, че "анонимната трета страна" е Армения. Въпреки високопарните оценки и хвалби за "сливането на сърцата и на телата на двата братски народа в един юмрук", излиза, че Баку продължава да изпитва недоверие в намеренията и интересите на "другата половинка на юмрука", което впрочем отдавна ни е известно от историята на двустранните отношения през последните 20 години. В Баку сегашният президент Илхам Алиев още не е забравил как през м.март 1995г. "големият брат" организира чрез своята агентура метеж за отстраняването и ликвидирането на неговия баща Гайдар Алиев. Превратът беше ръководен на място от турския посланик Алтан Караманоглу, резидента на МИТ в турското посолство Ертуурул Гювен, щатния служител на МИТ Ферман Демиркол, легендиран и изпратен да "помага на демократичните институции" в бившата съветска република като официален представител на новосъздадената Турска агенция за сътрудничество и развитие ( TIKA ), аташето по религиозните въпроси Абдулкадир Сезгин и още редица "длъжностни лица", някои от които по онова време работеха едновременно и срещу България чрез своята Пета подривна колона, известна като ДПС. По тези причини Алиев-син успя да наложи записването в Договора на член, който дава гаранции, че повече никога "едната страна няма да се намесва във вътрешните работи на другата и ще зачита нейния суверинитет и установения с Конституцията и по волята на избирателите режим на управление". "Случайните съвпадения" започнаха да се подреждат подозрително бързо и координирано едно след друго и сред тях заслужава да отбележим доклада на така нар. "Група за изследване на международните кризи" в Брюксел. ( ICG ). В документа се съдържат тревожни изводи и прогнози за наближаващ "горещ конфликт" между Азербайджат и Армения заради Нагорни Карабах, въпреки усилията на Минската група и наличието на хартия на забравените вече протоколи от Цюрих за "нормализиране на турско-арменските отношения". В тази обстановка показателно е посещението в Баку на Директора на МИТ Хакан Фидан и проведените двудневни разговори с президента Илхам Алиев, Министъра на националната сигурност Елдар Махмудов ( на снимката ) и други "отговорни представители на правителството". Гостът от Анкара предал на Илхам Алиев "лични послания за дружба, братство и сътрудничество", изпратени от президента Абдуллах Гюл и премиера Реджеп Ердоган. Според някои информации, и двете страни са акцентирали върху рисковете за бъдещето на енергийните източници и на енергийните коридори и за турско-руското сътрудничество, от което зависела стабилността в целия регион между Черно и Каспийско море. Като основен "генератор на военно напрежение" и на заплаха за бъдещето на "Набуко" двете страни са посочили Нагорни Карабах, а Турция била задължителния "гарант" за сигурността на енергийните маршрути към Европа. На 17 т.м. премиерът Ердоган прие в сградата на МС току-що завърналия се от Баку Хакан Фидан и двамата разговаряха в продължение на 1 час. По-наблюдателните турски коментатори подчертаха и една друга подробност - посещението на Хакан Фидан в Азербайджан "съвпадна" с пристигането на новия американски посланик Матю Бриза - бивш Зам. държавен секретар и специален пратеник на правителството на САЩ по въпросите на енергийните проекти в региона. Посещението на шефа на МИТ съвпадна по време и с посещението на президента Гюл в Иран, което даде повод на една крайно екстремистка "земляческа организация", известна като "Група за солидарност с Азербайджан", да проведе протест с полагане на "черен венец" пред Иранското консулство в Истанбул срещу "асимилаторската политика на Техеран по отношение на 30-те милиона турски азери и създадения срещу Азербайджан и Турция съюз с Армения". С наближаването на годишнината на така нар. "Геноцид, извършен от арменците в Ходжали през 1992г." в Турция започват турско-азерски инициативи с призиви за прекратяване на "окупацията" на Нагорни Карабах и за международно признаване на "кланетата в Ходжали като етническо прочистване и геноцид". Тези прояви са част от турско-американско-азербайджанската кампания "Справедливост за Ходжали". Първата значима сбирка беше проведена на 20 т.м. в любимата на Георги Първанов и на депутата Рамадан Аталай община Ялова ( наша информация от 18.02.2011г.). Инициатор на "проявата" е местното Дружество за борба с лъжите за арменския геноцид от 1915г. ( ASEF ), заедно с различни изселнически централи, преподаватели от турски ВУЗ и Консулството на Азербайджан в Истанбул. Присъстваха специално "поканени" азерски депутати, сред които се откроява председателката на Съюза на турските жени в Азербайджан Тензиле Рустемханлъ, чието име фигурира на много места в обвинението на турската прокуратура по заговора "Ергенекон" като изпълнител на задачи в интерес на целите на нелегалната организация. Не остава по-назад и нашата България като част от турско-азерската политика срещу Армения. На 24 февруари в хотела на турската мафия "Дедеман Принцес" и в присъствието на Лейла Алиева - дъщеря на президента Илхам Алиев, турското и азербайджанското посолства организират "вечер на солидарност за почитане на паметта на жертвите на геноцида в Ходжали".