25.02.2011

Нито раздорите в ДПС, нито разцеплението и борбата за надмощие между посредниците - двойни граждани в Турция са в състояние да попречат на планомерното настъпление и проникване на неоосманизма и ислямския фашизъм в България. Хваналите се за гушите Бултюрковци, Балтюрковци, Балгьочовци, Румелийски федералисти и конфедерационалисти и подобните им общо 150 централи и щабове за дестабилизиране на еднонационалната ни държава се надпреварват кой повече да ни навреди, за да заслужат доверието на своите работодатели в Анкара и монополното право да разговарят като "равен с равен" с нашето така нар. "правителство". Засега в класацията за най-активен "делегиран посредник" води Федерацията на Румелийските и Балканските турци. Другояче не може и да бъде - Емин Балкан и Рафет Мурат Улутюрк са далеч под класата на полковник Сюхейл Чобаноглу и на неговата дясна ръка с неивестно в момента офицерско звание Йозджан Пехливаноглу. Моралните, лидерските и професионалните качества на Пехливаноглу са били оценени достойно от генерал Вели Кючюк и той бил привлечен в групата на Севги Еренерол за работа срещу Вселенската Патриаршия и за създаване на конфликт с другите православни църкви. Сраниците от 940 до 951 на обвинителния акт на прокуратурата по делото "Ергенекон" ( на снимката ) са посветени на участието на Йозджан Пехливаноглу, заедно с "българина от македонски произход" Божидар Чипов, на неговия адвокат и подсъдим Кемал Керинчсиз и на депутатката и председател на Съюза на турските жени в Азербайджан Тензиле Рустемханлъ в провежданите от "Ергенекон" провокации. Като "колективни участници" ( юридически лица ) в схемата са включени и използвани по предназначение "93 изселнически дружества от ФЕДЕРАЦИЯТА НА РУМЕЛИЙСКИТЕ И БАЛКАНСКИТЕ ТУРЦИ", ПЛАТФОРМАТА "СЪЮЗ НА РУМЕЛИЙСКИТЕ И БАЛКАНСКИТЕ ТУРЦИ" и "ДРУЖЕСТВОТО ЗА СОЛИДАРНОСТ НА БАЛКАНСКИТЕ ТУРЦИ В ОБЩИНА ГЮНЕШЛИ" с Председател БИЛГИН ПЕХЛИВАН. Цитираните Дружества, Федерации и техните "водачи" Чобаноглу и Пехливаноглу организираха конферанцията в гр. Коджаели за "положението на сънародниците на Балканите", като подробни данни за обсъжданите теми и участниците в това поредно неоосманистко и пантуранистко сборище за реванш се съдържат в нашите информации от 16 и 19 февруари т.г. След приключването на така нар."конференция" беше публикувана заключителна декларация, която има характер на заповед за провеждане на настъпателни операции на Балканите и за възстановяване на турско - ислямското господство. В увода на документа стратезите Чобаноглу и Пехливаноглу правят кратък геополитически анализ на промените през 21 век и подчертават нарастващата роля на своята команда, кой знае защо наречена "Неправителствена организация на гражданското общество". Най-важният извод, изведен от участниците, потвърждавал историческия факт за "Балканите като география, която е била Турска Родина в течение на хиляди години". Сега на тази територия живеели 3 млн. турци и още 10 млн. "роднини" от голямото турско семейство. Тяхната съдба през последните 3 века била съпровождана от постоянни кланета, изтребления и депортирания, с една дума - чиста форма на геноцид. В момента "милиони наши хора от турски произход на Балканите продължават да бъдат подлагани на асимилация", ето защо особено актуално било поставянето на въпроса за човешките права, свободата и демокрацията в живота на Балканските турци. Този процес бил труден заради оказваната съпротива, включително и по линия на официалната политика на правителствата. Като пример се посочва състоянието на обучението и преподаването на турски език, който бил "майчин" език на многобройната турска общност в Балканските държави. Подобно било положението и на мюсюлманите - техния религиозен живот и религиозните практики също били подлагани на натиск, фанатици - ислямофоби все по - често нападали молитвените храмове, създавали се постоянно пречки на мюсюлманската общност да избира демократично своите мюфтии. След като приключват с прегледа на човешките права и свободите на "сънародниците", военните и политическите стратези от Щаба на Федерацията надяват одеждите на "интелектуалци - защитници на световното културно и историческо наследство", завещано на Балканските народи от техните поробители и асимилатори. С нетърпящ възражение тон, Чобаноглу и Пехливаноглу заповядват да се работи активно за възраждане и утвърждаване на "турската култура на Балканите". Като основен ресурс и първоешелонни сили подривниците от българския център на конспирацията "Ергенекон" посочват "турските университети, неправителствените сдружения на гражданското общество в Турция ( тук те визират и себе си ) и професионалните организации", като съзнателно са пропуснали да цитират такава държавна институция като Турската правителствена агенция за развитие и сътрудничество ( с турските републики, автономни райони, малцинствата на "външните турци" и техните политически партии от рода на ДПС ). Като силно средство за реванш и за възстановяване на старото Османско присъствие съгласно концепциите на Ахмет Давутоглу плановиците от Федерацията правилно посочват "необходимостта от засилване на икономическите връзки на Турция с Балканските страни, разширяване на обема на взаимните инвестиции и улесняване на тези процеси чрез мерки, които страните трябва да предприемат на реципрочна основа". Тези "реципрочни мерки" според нас касаят България, която, в отговор на визовите улеснения за българските граждани, е длъжна да отстъпи на силния в последно време натиск на Анкара да бъде третирана в това отношение като страна - член на ЕС. Веднага след "икономическия раздел", в Декларацията се отделя място на начина за решаване на спорните въпроси с Гърция и България, като авторите пледират за "реципрочност по отношение на визовия режим, гражданството, собствеността върху недвижимите имоти, образованието и преподаването, статута и правото на собственост на вакъфските имоти", т.е., турските претенции към тези две съседни държави имали за цел да гаранират "взаимното и на реципрочна основа спазване на правата на цитираните страни и на техните граждани". Балканските страни били длъжни ясно да формулират своите твърдения по отношение на Турция и турската нация и в отговор турската страна трябвало да дефинира своите претенции, идеали и цели спрямо Балканите, като тези турски позиции следвало да станат достояние на общественото мнение. Стратезите Чобаноглу и Пехливаноглу са дълбоко загрижени за "европейската перспектива" на своята Родина Турция и нареждат "да се работи още по - ефективно за осигуряване на подкрепата за турското членство в ЕС на турците в Балканските страни, техните NGO и политически партии, тъй като факт била историческата теза за Турция като европейска държава". Отправя се апел към "академичната и интелектуалната общност за повече участие и принос в изследването на процесите и тенденциите в развитието на Балканите за "обективно разясняване и отразяване на историческите събития и предизвикалите ги причини". Такава необходимост пораждала предстоящата 100 годишнина за отбелязването на "Балканските войни" и истината за тази дата следвало да бъде широко дискутирана, като общественото мнение бъде запознато с влиянието на тези войни върху историята на Турция. Конгресът в Коджаели стигнал до извода, че "усилията след срещата трябва да бъдат насочени към осигуряване на постоянна връзка и координация между "живущите на Балканите турци и роднински общности и останалата част на турския свят". За тази цел било задължително да се "засили помощта за политическите партии, NGO и РЕЛИГИОЗНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, развиващи дейност в Балканските държави, като тази "помощ" не следвало да се ограничава с насоченост само и единствено към "турските и роднинските общности". Така Турция щяла да даде принос за "създаване на общи структури за развитие на близки приятелски връзки, на икономическо сътрудничество, взаимен културен обмен и съгласувани политически действия между всички Балкански страни, като Турция трябва да бъде авангард на тези инициативи". В заключение провокаторите и експерти на психологическата война от специализираното звено на "Ергенекон" изразяват своята "надежда, че с дадените оценки, изнесените научни факти и направените предложения, конференцията е дала скромен принос за по - нататъшното сближаване на Турция с Балканските страни, което ще бъде от полза за ТУРСКИЯ СВЯТ НА БАЛКАНИТЕ".