26.02.2011

Днес двамата неоосманистки ястреби - Реджеп Ердоган и Ахмет Давутоглу - имат общ рожден ден. Първият навършва 57 години, а вторият - 52. Едва ли светкавичното посещение вчера в Анкара на френския президент Саркози е било най-добрия "политически подарък" за рождениците. Сигурно днес те и цяла Турция съжаляват, че "студената война", започнала броени дни преди 25 февруари, не е приключила с желаното и от двете страни анулиране на визитата. Недоразуменията между Париж и Анкара започнаха с уточняването на "характера, продължителността и дневния ред на програмата". Турция настояваше посещението да бъде обявено като "държавно и официално". Хитрият Саркози не беше съгласен да поема ангажименти за сериозни разговори по най - деликатните теми от двустранните отношения, свързани пряко с преговорите за турското еврочленство. В същото време той беше длъжен да уважи поканата на Абдуллах Гюл, отправена през м.г. и "приета с благодарност" от Елисейския дворец. Бягайки от официализирането на срещите си в Анкара, Саркози избра позата на "временен председател на Г - 20", който горещо иска да се поучи от опита на Турция в Групата и да докаже на Анкара колко много уважава нейното икономическо развитие и ролята й в Близкия изток. Турското правителство беше дълбоко "засегнато" от тази проява на неуважение към жеста с поканването от страна на турския президент и косвено обвини мразения френски президент в "страх и бягство от отговорност за внасяне на яснота в замразените заради ЕС двустранни отношения". Саркози се опита дори да отклони настоятелното искане на турската страна за провеждане на съвместна пресконференция и до последния момент правеше всичко възможно да остане в турската столица колкото се може по - малко часове. Категорично отказа "поради липса на време и прекалена ангажираност" да разговаря с Външния министър Ахмет Давутоглу. Всичките тези неразбории и пози на "засегнато честолюбие" накараха Началника на кабинета на президента Гюл - посланик Хюсеин Авни Карслъоглу да "покани на извънредна среща" френския посланик в Турция Бернар Еми и да му постави ребром въпроса дали Париж гледа сериозно на визитата на Саркози и дали искрено желае тя изобщо да се състои. В крайна сметка и двете страни стигнаха до извода, че едва ли в близко бъдеще ще има друга възможност за съгласуване на нова и взаимно приемлива дата и вчера Саркози кацна на летището в Анкара, за да остане 5 часа и отново да се качи в самолета за обратния полет. Предварителните изказвания на Саркози за очакваните резултати от посещението, както и крайно песимистичните коментари във френските и световните медии допълнително "отровиха атмосферата" и това пролича веднага по начина на посрещане на "високия гост". Анкара изпрати от свое име на летището един Зам. министър на външните работи, Зам. валията на столицата и кмета на Анкара Мелих Гьокчек. Тъй като турската страна обяви визитата за "работна и неофициална", не беше проведена тържествената и задължителна според президентския протокол церемония в чест на Саркози. Както стана известно от думите на самия Мелих Гьокчек, при слизането си по стълбата на самолета и при ръкуването с посрещачите Саркози "дъвчел дъвка". Тази "демонстрация на обидно неуважение" към домакините не била "изненадваща" - когато Абдуллах Гюл бил във Франция за отбелязване на "Турския сезон в Париж", Саркози пак бил с дъвка в устата. Гьокчек бил възмутен и решил на "реципрочна основа" да даде урок по "възпитание" на дъвчещия французин. Всички турски телевизии заснеха и излъчиха момента от изпращането на Саркози, в който Мелих Гьокчек предизвикателно дъвчеше дъвка при съпровождането на госта до самолета и при сбогуването си с него. Описаните "протоколни закачки" засенчиха същността на проведените разговори и изнесеното за тях от двамата президенти на състоялата се все пак обща пресконференция. Всички турски и чужди наблюдатели са единодушни - това било едно напълно излишно посещение, предизвикало нова криза във френско - турските отношения. Като най-важна "новост" от разговорите в Анкара се цитират думите на Саркози, че "истинското място на Турция е в Близкия изток, а не в Европа. Членството на Турция в ЕС няма да бъде от полза както за самата нея, така и за ЕС. Без да се върви към пълноправно членство, могат да бъдат търсени и намерени други решения. Не е тайна, че се разминаваме по въпроса дали преговорите трябва да приключат с приемането на Турция или с друга форма на сътрудничество, като привилегированото партньорство например. Турската страна многократно декларира, че не приема такъв изход от преговорния процес. Постарахме се да намерим такъв път, който няма да доведе до дестабилизация на Европа и в същото време няма да бъде унизителен за Турция. Имаме различни мнения, но сме длъжни да продължим да работим заедно. В този смисъл Франция не се обявява за прекратяване на преговорите с Анкара. Решението за започване на преговорите не означава решение за членство. Аз продължавам да мисля, че преговорите са полезни и не трябва да бъдат прекратени. Аз не повдигнах въпроса за Кипър, защото там се водят преговори и Франция не желае да ги вкара в задънена улица". Всички турски медии подчертават "лицемерната любезност и ласкателствата на Саркози" по адрес на историята на френско - турските отношения, на значението, което Париж отдавал на Турция като регионален и световен фактор, като образец за останалите страни в арабския Близък изток и опитите му да убеди турския народ колко много го уважават всички във Франция и колко много Франция разчитала на приятелството си с Турция. Всички турски медии са единодушни, че Франция ще продължи с досегашната си политика за блокиране на новите преговорни глави и не пропускат да напомнят, че в резултат на "благоразположението и уважението на Франция към турската нация и държава вече две години са спрени преговорите по 5 глави и в това отношение Париж действа съгласувано с Кипър и Гърция против Турция. Неприятностите за Турция тепърва предстоят: на 28 февруари в Германия Ангела Меркел ще води разговори с турския премиер Реджеп Ердоган, които ще минат под знака на предизвикания преди месец и нещо от изнервения Ердоган задочен конфликт след визитата на Меркел в Кипър. Някъде около 8 март т.г. предстои обсъждане в ЕП на поредния доклад за Турция и първите прогнози за неговата "критична насоченост" сериозно тревожат управляващите в Анадола. Вчера беше наистина "черен петък" за Ердоган и Давутоглу, защото, освен "развода" със Саркози, правителството трябваше да получи още един шамар от Брюксел и да се прости с надеждата, че "цивилизованата глобална сила Турция" ще бъде третирана като такава по отношение на визовия режим с ЕС. ( наша информация от 20.02.2011.).