27.02.2011

Днес в 11,40ч. в болницата "Гювен" от сърдечна недостатъчност почина бившия турски министър - председател Неджметтин Ербакан. Той е политикът, който, заедно с бившия турски президент Демирел и бившия премиер Бюлент Еджевит, също покойник, остави ярка следа в най-новата история на Република Турция. Неговото име се свързва с окупацията на Северен Кипър през лятото на 1974г., когато на власт в Анкара беше коалиционното правителство начело с Еджевит, а Ербакан беше негов първи вицепремиер. Заради провежданата от неговата партия "Милли Селямет" политика на отричане на наследството на Кемал Ататюрк и на ориентиране към въвеждането на нормите на шериата партията беше забранена, но Ербакан и хората около него използваха възможностите на закона и отново възкръсваха с нови политически формации, известни с имената "Рефах партиси" и "Фазилет". Политическата кариера на Ербакан като лидер от национално значение получи силен възход в началото на 90-те години на м.в. и през 1994г. неговата партия "Рефах" отбеляза впечатляващ успех на общинските избори. Точно тогава фаворитът на Ербакан - младия и перспективен партиен активист Реджеп Ердоган, беше избран за кмет на града - държава Истанбул. На парламентарните избори през декември 1995г. партията "Рефах" събра, заедно с Партията на верния път на Тансу Чилер, най-много гласове и пословичната нетърпимост между "желязната лейди" и Месут Йълмаз откри пътя за коалиране с ислямистката партия на Ербакан. Новото правителство с премиер Неджметтин Ербакан и вицепремиер и външен министър Тансу Чилер встъпи в длъжност през юли 1996г. и приключи своето управление точно година по-късно, свалено с "парламентарен преврат", подготвен от ГЩ на армията и президента Демирел и реализиран с активното участие на светската интелигенция, част от синдикатите, повечето граждански сдружения, медиите и правосъдните институции. По ирония на съдбата, Ербакан почина 1 ден преди историческата за Турция дата 28 февруари ( 1997г.), когато на заседание на Съвета за национална сигурност под председателството на президента Сюлейман Демирел бяха приети предложените от военното крило на СНС "мерки за предотвратяване на ислямизирането на политическия режим". По същество решенията на СНС предопределиха съдбата на правителството, което влезе в открита "война" с армията и с принципите на кемализма, залегнали в тогава действащата Конституция. В края на 1997г. заведеното в Конституционния съд дело за забрана на партията "Рефах" и за лишаване от право да упражняват политическа дейност в течение на 5 години на ръководителите на партията приключи с исканата от прокуратурата присъда и Ербакан отстъпи "освободеното политическо пространство" на новата "стара" партия, която от "Рефах" беше преименована на "Фазилет" и в чието ново ръководство силно присъствие получи групата на Абдуллах Гюл и Реджеп Ердоган. През 1998г. и тази партия беше закрита и тогава възпитаниците и наследниците на Ербакан - Гюл и Ердоган, учредиха новата Партия на справедливостта и развитието. Тя бързо набра сили благодарение на "износването и компрометирането" на старите и прозападно ориентирани партии и политици като Демирел, Еджевит и особено сочения за покровител на финансовата и контрабандната мафия Месут Йълмаз. На изборите на 02.11.2002г. новата и млада партия, ръководена от Гюл, спечели смазваща победа и днешния турски президент тогава пое функциите на премиер, тъй като Ердоган нямаше право да упражнява политическа дейност заради ефективна присъда от 9 месеца затвор, която той излежа веднага след като беше отстранен от поста кмет на Истанбул ( втори мандат ). През 2003г. се проведоха "частични избори" за 1 депутатско място в окръг Сиирт и те бяха "спечелени" от Ердоган. Така изхвърленият от политиката затворник влезе в Парламента и Гюл му "отстъпи" поста министър-председател. През 2007г. Ердоган върна жеста и наложи избора на Абдуллах Гюл за президент на Турция.