28.02.2011

На 20.02.2011г. съобщихме подробно за значението на планираната за 24 февруари т.г. среща в Брюксел на Вътрешните министри на ЕС. Срещата е вече факт и влиянието на взетите решения тепърва ще се чувства и ще предопределя дневния ред на отношенията на Турция с Брюксел, които и без това са силно обтегнати. Въпреки "оптимистичните надежди и предварително организираната кампания", в Анкара бяха потресени от неочакваното коварство на Съвета за правосъдие и вътрешни работи. Той прие 2 решения: одобри текста на Спогодбата с Турция, изготвена след 8 годишни преговори и съгласувана на 10.12.2010г., с която Турция се задължава да приема обратно нелегалните имигранти, проникнали през нейните граници в страните на ЕС. ( Спогодба за реадмисия ). Срещу тази своя "отстъпка и проява на добра воля" Турция се надяваше да получи на "реципрочна основа" промяна във визовия режим, валиден за турските поданици. Това обаче не се получи, тъй като Вътрешните министри отказаха да "препоръчат" на ЕК да приеме турските предложения за облекчаване на процедурата за получаване на "европейски визи" и за постепенното им премахване. Анкара реагира болезнено на проявеното пренебрежение, което беше изтълкувано като национална "обида" и проява на "специално отношение към правителството на Ердоган". Първите коментари на властите не скриваха силното раздразнение, че Турция е поставена на последно място в опашката на чакащите да получат безвизов режим. Най-обидно и срамно за правителството е сравнението с държави като Украйна, Молдова, Сърбия, Хърватска, Албания, Босна и Македония, които били много по-назад от Турция и въпреки това получили "привилегиите", които Вътрешните министри отказали на Анкара. Външният министър Ахмет Давутоглу възприе новината от Брюксел като "личен провал" и затова излезе "извън кожата си". Без да се съобразява с "дипломатическия протокол", Давутоглу заяви: "В Европа трябва да разберат най-после, че Турция никога няма да се съгласи да бъде третирана като "държава второ качество". Като всеки цивилизован народ ние имаме правото да настояваме за еднакво и балансирано отношение. Тъй като Съвета на ЕС не изпълни своята част на постигнатите договорености, Турция също няма да ги зачита и заявяваме отговорно, че съгласуваната Спогодба за реадмисия за нас повече не съществува и ние нямаме никакви ангажименти. Нашето поведение ще се определя от принципа: обещание срещу обещание, устна договорка срещу устна договорка, подписан документ срещу подписан документ, изпълнение срещу изпълнение. Турция не се страхува да заяви, че цялата отговорност за създалото се положение и за очакваните последствия за диалога с ЕС пада върху тези, които измамиха нашите очаквания и не оправдаха доверието, с което нашата страна пристъпи към този важен процес."