03.03.2011

На 26.02.2011г. в Германия пристигна турският премиер Ердоган, поканен специално от канцлера Ангела Меркел за откриването на международното изложение "CeBIT". Програмата на "почетния гост" беше така нагласена, че да има време за провеждане на предварително организираната "среща-митинг" в Дюселдорф с "турската общност". Пред повече от 10 хиляди "сънародници" Ердоган произнесе дълга реч, която направи силно, но за съжаление на Турция, твърде неприятно впечатление на германските политици, общественици и медии. Зареден с пресния ентусиазъм от "победата над Саркози във войната с дъвките", Ердоган си въобрази, че говори на предизборен митинг в Анадола и насъскваше гастарбайтерите да оказват съпротива на опитите за "асимилация, която в Германия наричали процес на интеграция". Ердоган увери разпалените си слушатели, че не са забравени от правителството и той ще поиска от германските власти да бъде сложен край на развихрилата се кампания за оклеветяване на исляма и за насаждане на недоверие и омраза към чуждите емигранти. Турците в Германия и в другите страни от ЕС трябвало да имат гордост и самочувствие, защото били допринесли в голяма степен за напредъка на тези, които сега се страхували от приемането на Майката-Родина. Ердоган "предупредил германските медии" да бъдат "внимателни и да се съобразяват с принципите на Универсалната декларация за правата на човека и с правната основа на малцинствата". Демокрацията, вкл. и в Германия, означавала уважение към културните и религиозните различия на другите и възприемането им като "богатство и част от хармонията на обществото". Той направил паралел с положението в Турция на десетките хиляди германски и други "европейски граждани", които се радвали на пълно зачитане и закрила на техните културни и религиозни традиции и начин на живот. Тълпата била зарадвана със съобщението, че благодарение на неистовите усилия на управляващата в Анкара партия, много скоро трудностите за сънародниците, породени от премахването на двойното гражданство в Германия, щели да бъдат преодолени с чудото, наречено "Синя карта". Нейното въвеждане щяло да осигури на турците - германски граждани равноправно третиране при различните правни и официални процедури. Нещо повече, за техния статут щяла да се грижи новосъздадената към правителството Генерална дирекция за "външните турци и роднинските общности" и така турците в Германия щели да получат възможност да гласуват в турските дипломатически представителства. На 28.02.2011г. Ердоган пристигна в гр. Хановер и участва заедно с Меркел в церемонията по откриването на голямото международно изложение "CeBIT". В приветствието си Ердоган отново започна да досажда на всички с познатите претенции за правото на Анкара да членува в ЕС, който му приличал повече на "християнски", а не на европейски". Ердоган намекнал, че неговата страна няма безкрайно да търпи "залъгванията и увъртанията" в хода на преговорите и поискал Брюксел да изложи ясно перспективата за турското приемане в съответствие с дадените на Анкара обещания и постигнатите взаимни договорки. Ердоган призовал Германия да подкрепи Турция, защото в Берлин най-добре от всички останали знаели какво представлява Турция и от каква голяма полза за целия ЕС ще бъде нейното пълноправно членство. В Германия най-добре разбирали критиките на Турция за подхода на някои държави, който бил подчинен на еднодневни и преходни конюнктурни цели и на вътрешнополитически популизъм. Турция очаквала да види най-после на масата един дългосрочен и с поглед към бъдещето на ЕС план за приключване на преговорите. Втората "болна тема", развита от турския премиер и също позната до втръсване, засягала "непонятното и обидно отношение на европейските институции към аргументираното право на Анкара да настоява за премахване на визите за турските граждани." Един от цитираните винаги и навсякъде "аргументи" е факта, че Турция имала безвизов режим с 56 държави. Турция нямало да се примири с "дискриминационното поведение на ЕС, който предоставил полагащите се на неговата страна привилегии на такива държави като Бразилия, Боливия, Парагвай и Уругвай. На турските бизнесмени се давали "едноседмични визи" и техните паспорти се били "надули до размера на дебели книги" от полаганите печати. На това оплакване Меркел отговорила, че с въвеждането на чипове печатите стават излишни и турските бизнесмени няма да имат повече проблеми с теглото на своите паспорти. Нахалното и предизвикателно поведение на Ердоган беше за първи път толкова единодушно осъдено както от германските политици и журналисти, така и в Англия и Франция. Издания като "Bild", берлинския B.Z., "Франфуртер Рундшау", "Хамбургер Абендблат", дори и английския "Индипендънт" задават въпроса докога ще се позволява на турския премиер да води предизборна пропаганда сред турските работници в Европа и да ги насърчава да оказват съпротива на опитите за приобщаване. Ердоган беше наречен "палячо", "политически циркаджия и шоумен, пристигнал да вдигне шум около своята личност и да вдъхне предизборно настроение на своите съмишленици". Председателят на групата на социалистите в Европейския парламент Мартин Шулц определи проявата на Ердоган в Дюселдорф като "неприемлива и достойна за съжаление предизборна агитация, която спъва усилията за интегриране на неговите сънародници". Според председателя на парламентарната група на Християнския съюз ( CDU - CSU ) в Бундестага Фолкер Каудер, "преди да говори за ислямофобията и за религиозните права на турците в Германия, Ердоган ще трябва да си спомни за 2000 годишната история на християнството в днешните турски земи и как днес в неговата държава се спазват правата на религиозните малцинства. Ердоган не е този, който ще ни поучава какво образование и на какъв език трябва да се дава на турските деца в Германия. Най-напред нека да оправи нещата с майчиния език в своята държава". Каудер намекнал за необходимостта да бъдат прекратени преговорите за турското членство. В отговор единственият политик, който до известна степен оправдал разсъжденията на Ердоган - Рупрехт Поленц ( председател на Комисията за външна политика в Бундестага ) изразил несъгласие с "крайното предложение" на своя колега Каудер, защото "продължаването на преговорите с Анкара бил единствения начин за подобряване на положението на християнската общност в Турция". Повечето местни и чужди коментатори стигат до извода, че "предизвикателството на Ердоган в Дюселдорф" ще доведе до ново задълбочаване на "пукнатината" между ЕС и Турция и "невъздържаното поведение на Ердоган вероятно е породено от скандалното посещение на президента Никола Саркози в Анкара". В тази атмосфера на всеобщо възмущение незабелязано за мнозина остана новото "пробутване и показ пред света" на опакованата като пашкул съпруга Емине Ердоган, която правеше "компания" на Ангела Меркел при откриването на изложението в Хановер ( на снимката ). Този случай трябваше още веднаж да "изпробва" търпението и толерантността на немското общество и не случайно Ердоган разви тезата за "правата на турските мюсюлмани и за надигащата се ислямофобия". С появата в този си вид и на това място фамилията Ердоган иска да покаже, че Турция и нейната религия са навсякъде и всички трябва да се съобразяват с нормите на политическия ислям, превърнали се вече в част от международния дипломатически протокол. В същото време военните в Турция приемат като подигравка и предизвикателство срещу принципите на кемализма и на светския режим организираните през последните години в президенството чествания на Националния празник 29 октомври и ги бойкотират само защото поканените гости са длъжни да поднесат поздравленията си на първата дама Хайруниса Гюл със заключена в копринената консерва глава.