THE ECONOMIST: Турция вече не вярва в своето еврочленство и дава заявки за развод с Брюксел.
05.03.2011
Вчера повечето турски медии разпространиха главните акценти от анализа на английското списание "Икономист", посветен на последните "антиевропейски" изяви на министри от турското правителство начело с премиера Реджеп Ердоган. Като конкретен повод за публикацията всички източници посочват "невъздържаното и провокативно поведение" на Ердоган при последното му посещение в Германия ( 26 - 28 февруари 2011г.). Случайно или не, но тези "източници" са пропуснали да посочат, че "чашата на търпението" преля няколко дни по-рано, когато турските управници без притеснение показаха пренебрежението си към пристигналия за 5 часа френски президент Саркози и може би това е истинската причина за извода, с който завършва анализа на списанието: "През тази седмица Партията на Ердоган си позволи да отправи към ЕС и конкретно към Германия остри критики и обвинения за "насилствената асимилация на турското малцинство", което даде основание на много експерти да твърдят, че Турция вече е загубила надежда за приемането си в ЕС и не се интересува от последствията за своето членство". Този извод на списанието напълно съвпада с подтекста на заглавието "В Германия Ердоган ритна кросното, преди да си е изтъкал платното", с което беше публикувана информацията на ТВ СКАТ на 03.03.2011г. Авторите на анализа за новите тенденции в политиката на Анкара спрямо ЕС виждат "тревожни признаци за връщане на Турция с премиер Ердоган към политиката преди 10 години, провеждана от току-що починалия бивш премиер Неджметтин Ербакан". С право е изведена констатацията, че "смъртта и погребението на сваления с граждански преврат през 1997г. Ербакан са предизвикали национално помирение и реабилитация на сочения за враг на светската държава бивш премиер. Показателно е изготвеното от ГЩ на армията "съболезнователно писмо", с което се признават големите заслуги на Ербакан за "укротяването на радикалните ислямисти и създаване на турския модел, който съчетавал западните демократични ценности с ислямската политическа доктрина". Списанието свързва този момент със засилващите се внушения на турската политическа пропаганда и оказваното "съдействие" от някои американски и европейски среди за "прилагането на турския управленски модел в арабските страни след свалянето на старите режими" и за "новия смисъл на наследството и завещанието, оставено от Ербакан на неговия "политически ученик и духовен син Реджеп Ердоган". Доказателство за "приемствеността" между двамата списанието открива в използваната напоследък от Ердоган терминология, според която "ЕС представлява ционистки и християнски клуб". В публикацията на "Икономист" е направен опит да бъде показано противоречието и несъответствието между думите и делата на турските политици в лицето на Външния министър Давутоглу и на президента Гюл, които настояват египетската армия да продължава да упражнява пълен контрол върху ситуацията в страната, а в същото време в "държавата - модел за Египет" същите турски политици организираха и ръководят операцията за ликвидиране на влиянието на своята армия. За ислямистите на Ердоган и Давутоглу египетската армия е "гарант за демокрацията", докато "турската армия е враг на демократично избраното правителство и планира да го свали със заговори за преврат". Списанието не е пропуснало да посочи тревожния за САЩ и за НАТО факт, че " 10% от висшия команден състав на сухопътните сили се намира в затвора и може би за някои от арестуваните генерали има достатъчно данни за участието им в конспирациите "Ергенекон" и "Бальоз", но в същото време покрай тях са набедени много невинни военни и цивилни интелектуалци само защото критикуват Партията на Ердоган и неговото управление като премиер."
