07.03.2011

През последните 3 дни централна тема във вътрешнополитическия живот на Турция продължава да бъде така нар. "втора вълна" от кампанията за сплашване и неутрализиране на опозиционните медии и на светската интелигенция. След арестите на Сонер Ялчън и други водещи журналисти от неудобната за правителството частна телевизия ODA TV, прокурорът със специални пълномощия по делото "Ергенекон - Бальоз" Зекерия Йоз изведнаж се сети за получения на 6 май 2009г. и толкова полезен за момента донос с автор някой си М. Йълмаз. Съдържащите се в документа "данни" бяха използвани като причина за "разширяване на разследването срещу пропагандно-медийната конспирация", както прокурора и неговите началници от правителството на Ердоган определиха една малка група от 6 - 7 непокорни и любопитни журналисти. На 3 март сутринта екипи на силите за борба с тероризма извършиха обиски на 16 адреса в Анкара и Истанбул и лова на "заговорниците" приключи успешно: бяха задържани, а след 24 часа вкарани в зловещия затвор "Метрис" такива интелектуалци и общественици като проф. Ялчън Кючюк и известните в цяла Турция и зад граница журналисти Недим Шенер и Ахмет Шък. Вчера стана ясно и информациите не бяха опровергани, че десетки журналисти, писатели, общественици и правозащитници са били "закачени на СРС" в продължение на почти 2 години, без да се спазват елементарните процедури, дефинирани от действащите закони. Буря от възмущение предизвика публикуването на част от протоколите за разпита на журналиста от в-к "Миллиет" Недим Шенер, като въпросите, формулирани от прокурора Йоз, почивали на данните от записаните разговори и касаели предимно личните и професионалните отношения между "заговорниците от първата вълна и тези от втората". Интересът на Зекерия Йоз бил насочен към източниците на "информация" на арестуваните, използвани при написването на вече готовите, но все още неиздадени документални книги за мръсотиите и тъмните комбини на управляващите ислямисти в опитите им да използват радикални секти и ордени за спечелване на планираните за 12юни т.г. общи избори. Никой не може да даде логичен отговор на въпроса как и защо точно журналиста Ахмет Шък е обвинен като "участник в заговора Ергенекон - Бальоз", след като той разкри в списание "Нокта" през 2007г. съдържанието на записките ( дневниците ) на адмирал Йозден Йорнек заедно с плановете за сваляне на правителството на Ердоган. Арестуваните били питани за служители на МИТ с презумцията, че някои от тях, като например ръководителя на отдела за външно разузнаване и тайни операции в Азия Кяшиф Козиноглу, са "помагали" за написването на опасните за режима книги. Прокурорът вижда "вината" на Недим Шенер в проведения разговор с друг авторитетен журналист ( Уур Дюндар ) само защото използвал домашния си, а не мобилния си телефон, и това било доказателство, че "се страхува от подслушване заради нелегалната си подривна дейност". В знак на протест срещу настъплението на "ислямския фашизъм" хиляди колеги на арестуваните от печатните и електронните медии излязоха на внушителни шествия по улиците на Истанбул, Анкара и Измир. В разпространената декларация се посочва, че "Турция се връща към мрачните времена на терора след военния преврат през 1980г., когато 400 журналисти са получили присъди от 4000 години затвор. В момента присъди излежават 61 турски журналисти, сред тях са такива имена като Ведат Куршун ( осъден на 174 години ), Емине Демир ( осъдена на 138 години ), Мустафа Балбай и Тунджай Йозкан с искане за доживотни присъди, Миргюн Джабас, Мустафа Хош и др. Тези преследвания са причина Турция да заема 138 -мо място в световната класация за свобода на словото и на мисълта. Нашата платформа "Свобода за медиите", която обединява 24 професионални сдружения, иска да попита и да получи отговор от Министъра на вътрешните работи Бешир Аталай дали застава зад думите си отпреди 20 дни, че законите в Турция позволявали по-голяма свобода на журналистите в сравнение с положението в САЩ." На 6 март т.г. 13 световно известни турски интелектуалци се подписаха под общ апел за спиране на репресиите срещу свободната журналистика и за освобождаване на арестуваните журналисти. Сред авторите на декларацията фигурират Исхак Алатон - Президент на мощната фирмена група "АЛАРКО", Хакан Алтънай - Директор на института "Отворено общество", проф. д-р Юстюн Ергюдер - Директор на центъра за политология към университета "Сабанджъ" в Истанбул, проф. д-р Сейфеттин Гюрсел - Директор на центъра за икономически и социални анализи към университета "Бахчешехир" и др. Турските официални власти не се трогват толкова от вътрешната реакция, колкото от неочаквано силния за правителството негативен отзвук в чужбина, с изключение на България. Дори такъв изявен "лобист" за турското еврочленство като Ханес Свобода ( председател на фракцията на социал-демократите в Европейския парламент ) изрази съжаление, че е подкрепил референдума на 12 септември за "демократизация на турската Конституция", като е повярвал на обещанията на Анкара. Политическата практика показвала, че има разминаване и той очаквал разяснения от турското правителство за последните репресии срещу медиите. Значително по-предпазливо в сравнение с предишното си изказване, но все пак се обади и американският посланик Френсис Джоузеф Рикардоне. Някак си "случайно" той посети централата на управляващата партия и проведе разговор с Йомер Челик - Зам. председател. За сметка на "изпадналия в немилост и много внимателен Рикардоне", неговият началник в Държавния департамент Филип Кроули беше по-откровен и заяви, че "изпитва сериозно безпокойство от извършените арести и се надява съдебното производство да приключи бързо и по прозрачен начин." САЩ щели да следят внимателно как се спазват правата и свободите на медиите в Турция, като подържат постоянна връзка с властите в Анкара и ще продължават наблюдението и оценяването на свободата на словото при изготвянето на годишните доклади за правата на човека по света. Подобни "тревожни чувства и съмнения за демокрацията в Турция" изпитвали г-жа Елен Флотр - съпредседател на смесената парламентарна комисия Турция - ЕС, Щефан Фюле - Еврокомисар по въпросите на разширяването и добросъседските отношения, г-жа Дуня Миятович - пълномощник на ОССЕ за свободата на медиите, Директорът на Международния институт за пресата ( IPI ) във Виена Алисън Бетхел МакКензи и много други политици, общественици и правозащитници от целия свят. Изключително остри критики по адрес на своеволията на еднопартийната диктатура в Турция публикуваха тези дни такива издания като "Ню-Йорк таймс" и "Файненшъл таймс". Вместо да замълчат и да се изчервят от срам, анадолските " проевропейски демократи" минаха в контранастъпление и обвиниха своите критици в страната и в чужбина, че били заблудени и съзнателно подронвали авторитета на Турция, без да познават "тежките прегрешения на конспираторите". В първите редици на защитниците на ислямската диктатура се нареди, както винаги, интелектуално осакатеният Вътрешен министър Бешир Аталай. Най-голяма изненада обаче предизвика застаналият до него ръководител на призваната да бъде "символ на европейската демокрация и цивилизация" Парламентарна асамблея на Съвета на Европа. Избраният преди 1 година на този пост депутат - ислямист Мевлют Чавушоглу си позволи да злоупотреби още веднаж с гласуваното му доверие и със заеманото служебно положение, като нарече своите арестувани сънародници "престъпници, чиято вина ще бъде доказана в съда". Ето защо, според Чавушоглу, журналистите не се ползват с привилегии, щом като са нарушили законите и са извършили престъпление срещу държавата. На нас като медия въпросният "европейски демократ" е добре известен със скандалните си изяви през м. август м.г. в турската джамия в САЩ и най-вече с многобройните си намеси в нашите вътрешни работи по повод решението на ВАС за Главното мюфтийство.