08.03.2011

Масовите арести на водещи турски журналисти и закриването на медии продължават да привличат вниманието на професионалните сдружения на техните колеги в Германия. Днес турската редакция на "Дойче Веле" ( DW ) разпространи в специално предаване изявленията на представители на авторитетни международни и германски организации по повод преместването на обвинените за участие в "антидържавен заговор" журналисти и интелектуалци от затвора "Метрис" в затвора "Силиври". Първата реакция на възмущение с призив за незабавно освобождаване дойде от централата в Париж на асоциацията "Репортери без граница". Говорителката на германската секция Аня Виол, която всяка година представя доклада на "Репортери без граница" за състоянието на медиите по света, заяви, че тя и всички служители на организацията "са шокирани от обиските, арестите и конфискуването на лични и работни документи" по време на полицейската акция в Истанбул и Анкара. Действията на турските власти се възприемат като "тежък удар върху свободната журналистика, който потвърждава констатациите в предишните годишни доклади за цензурата и преследването на тези медии, които критикуват правителството и управляващата партия. С всяка изминала година положението става все по-тревожно и в нашите доклади Турция заслужено отива все по-назад в класацията за свободата на медиите и за условията на работа на журналистите. Трагичният случай със заговора за убийството на писателя, издателя и правозащитника Хрант Динк е осъден да потъне в забрава. Ето защо ние поставихме Турция в нашия последен доклад на 138 - мо място сред наблюдаваните общо 178 държави. Последните действия на турските власти предизвикват сериозно безпокойство и ни дават основание да прогнозираме, че в следващия доклад на "Репортели без граница" Турция ще бъде поставена на едно от последните места в стълбицата за свободата на словото и на мисълта." Хендрик Зьорнер - говорител на Съюза на германските журналисти, цитира данните, публикувани тези дни от Платформата "Свободни журналисти", която обединява 86 турски професионални сдружения. Според Зьорнер, в момента в турските затвори 68 негови колеги чакат присъди, факт, който достатъчно добре давал представа за свободата на медиите в Турция и за липсата на всякаква демокрация. Говорителката на Съюза на издателите и собствениците на вестници в Германия Аня Паскуа призовала медиите в Германия и в Европа да продължават да следят репресиите в Турция със същата, както досега, "нарастваща загриженост и внимание." Положението с медиите в Турция постоянно се влошавало заради нарастващия брой на водени разследвания срещу журналисти, хилядите съдебни процеси и исканите от обвинението тежки присъди. Както Паскуа, така и Виол били на едно мнение, че преследванията на журналисти имат политически и предизборен характер с цел да бъдат заглушени критиките и скандалните разкрития на опозиционните медии. Всички медийни гилдии в Германия отправят общ призив към турските власти за незабавно освобождаване на арестуваните колеги и за сваляне на всички нелепи обвинения за тяхно участие в измислени заговори и конспирации. Заради своето служебно положение, твърде предпазливо за ставащото в Турция се изказал Председателят на Върховния касационен съд Хасан Герчекер в отговор на въпросите на журналисти в сградата на Съюза на адвокатските колегии. Той призовал към строго спазване на законите и да не се допускат "отклонения, които биха предизвикали съмнения и тревога в общественото мнение, което е силно чувствително към всяка форма на преследване на журналисти." Върховният съдия обаче бил открит и категоричен, когато без заобиколки осъдил публично "незаконните подслушвания на турски журналисти". Днес турската агенция АНКА разпространи информация за изявлението, направено по "Гласът на Америка" ( VOA ) от докладчика за Турция в правозащитната организация "Хюман Райтс Уоч" ( Human Rights Watch ) Ема Сенклер - Уеб. Тя била "сериозно загрижена за свободата на медиите в Турция след последните арести и обиски." Правозащитничката се върнала назад във времето и споделила, че винаги в центъра на тяхното внимание са се намирали многобройните случаи на ограничения и нарушения на правата на човека в Турция и световната общественост е била своевременно уведомявана за действията на властите. Положението оставало същото, защото както в НПК, така и в специалния закон за "борба с тероризма" не са премахнати параграфите, които ограничават и преследват свободата на словото и на мненията. Ема Сенклер - Уеб била сигурна, че журналистите в Турция са репресирани не защото участват в някакви планове и заговори за преврати, а защото критикуват влиянието на изпълнителната и партийната власт над съдебната система.