GMO скандал в Турция, ние продължаваме да ядем отровни турски домати, шоколади и вафли
11.03.2011
На 11.01.2011г. нашата медия информира подробно как Турция "спазва" (?) ангажиментите си след "изнасиленото" отваряне на 30 юни м.г. на преговорната глава "Контрол и безопасност на храните". Това чисто политическо решение, което трябваше да спаси честта на Испания като ротационен председател на ЕС, беше взето 8 месеца след потресаващите разкрития на Гьокхан Гюнайдън - президент на Камарата на турските агрономи. За чиновниците и министрите - турски лобисти всичко в Турция било наред, след като в началото на м. ноември 2009г. в турския Държавен вестник беше обнародван правилника за "контрол на вноса, преработката, износа и потреблението на ГЕННО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ ( GMO, ГМО ), предназначени за хранително - вкусовата и фуражната промишленост". Гьокхан Гюнайдън реагира незабавно и от името на редица свои колеги и видни експерти в тази област определи документа като "скандален, корупционен и вреден от правна и здравна гледна точка". Той предупреди, че публикуваните "ограничения и мерки за контрол" ще останат само "добри пожелания, защото правилата и в бъдеще ще се диктуват от големите фирми - вносители и производители, както е било досега. Турция ще продължава да внася основно от САЩ и Аржентина четири "номенклатури" - памук, соя, канола ( рапица ) и царевица, които се използват в 90 % от общото производство на хранителни артикули с ГМО. Няма нищо по-лесно от заобикалянето на правилника, щом като вносът се разрешава само на основание на заявлението на фирмата, че "в доставените отвън суровини не се съдържат ГМО". През 2003г. Турция е внесла 1,8 млн. тона ГМО царевица и 900 хил.т. ГМО соя. През 2009г. от такива "суровини" били произведени 800 вида хранителни продукти от групите "бисквити, пръчки - солети, пудинг, растителни масла, детски храни, шоколадени изделия, вафли и гофрети", без това да е отбелязано на опаковките. Макар и да не се посочват имената на конкретни фирми, за всички било ясно, че Гюнайдън е имал предвид "акулите "Юлкер", "Йълдъз" и "Ети", които владеят над 50 % от производството и пазара на цитираните артикули. След започването на преговорите с ЕС по глава 12, Турция беше принудена да поеме официални ангажименти, че ще спазва регламентите за максимално допустимите и разрешени 9 на хиляда ГМО компоненти в производството на шоколад и сладкарски продукти. В същото време ЕС промени стандарта до 1 на хиляда съгласно последната директива 1829/20032 и допълнителния анекс 1830/20033. В Турция обаче си произвеждат опасните и забранени "шекерчета" както си знаят - натъпкани с ГМО суровини, без да се съоразяват с каквито и да било норми, забрани и допустими граници. Вторият етап на "шоколадения скандал" започна с мащабно разследване на вестник "Сабах" с въпроса: "Кои турски фирми произвеждат и продават ГМО шоколади и тестени сладкарски изделия?" Публикацията предизвика небивал обществен, експертен и медиен интерес и Министерството на земеделието беше принудено да "декларира най - отговорно (?), че след 26.09.2010г. в страната не са били внесени никакви ГМО суровини и съставки, използвани в производството на изброените в Държавен вестник хранителни артикули. Потребителите трябва да бъдат спокойни, когато купуват и консумират шоколад и други захарни изделия. Те са напълно чисти и безопасни". Този "отговор" още повече разбуни духовете и критиките, защото беше в пълно противоречие с данните, изнесени само преди по-малко от месец от самия Министър Мехди Екер. В отговор на парламентарно запитване Министърът призна, че до 01.02.2011г. са били издадени разрешения за внос на 1,386,811 т. ГМО рапица, соя и царевица за фуражната промишленост и 93,415 т. от същите ГМО суровини за нуждите на хранително - вкусовата промишленост и преди всичко в сладкарското производство. Проверката на "Сабах" установи, че Министерството лъже и обслужва интересите на "големите играчи" за сметка на здравето на сегашното и на бъдещото поколение. В тази връзка някои, вкл. и ТВ СКАТ, си спомниха за американския ГМО демон "MONSANTO", който "покани на делово пътуване" в САЩ чрез каналите на Министерството на земеделието на САЩ 5 подбрани турски депутати - членове на Комисията за земеделие, горско стопанство и устройство на селските територии. Към "делегацията" се присъединиха Зам. президента на турската Академия на науките ( TUBITAK ) проф. д-р Мехмет Ариф Адлъ, Главният секретар на Съюза на фермерите в Адана Чорат и "земеделския експерт" в посолството на САЩ в Анкара Ясемин Еркут. Гостите пребиваваха за сметка на световния ГМО монополист от 11 до 18 април 2009г., т.е., в самото навечерие на дебатите в Меджлиса по проекто-закона за биологичната безопасност, който трябваше да открие пътя за производството в страната на ГМО продукти. Затова днес никой в Турция не се съмнява, че голяма част от внесената ГМО царевица е произведена в предприятията на "MONSANTO". Липсата на всякакъв контрол и на санкции позволява на вносителите да поръчват по "интернет" каквото пожелаят и така се покриват годишните нужди от соя, които възлизат на 1,6 млн. т. при нищожно местно производство от 50 х.т. На сцената отново се появи Гьокхан Гюнайдън, който с тревога сподели, че неговите констатации преди 2 години са се потвърдили и в Турция нищо не се е променило, въпреки нормативната база и приетите закони и правилници. Те задължават производителите и търговците да посочват на опаковките какви ГМО съставки съдържа продукта и тяхното количество в промили. Според Гюнайдън, това бил най-малкия пропуск, защото тежките нарушения били ежедневие и установена практика при лабораторните анализи за съдържание на ГМО компоненти. Той цитира последния скандал с анализа на 10 х.т. житен глутен, внесен от "много известна турска фирма - производител на тестени сладкарски артикули". Първите 2 теста, проведени в 2 различни лаборатории, показвали високо съдържание на забранени ГМО съставки. По начин, който не оставял никакво съмнение за "използване на влияние", фирмата се наложила с избора на трета лаборатория, която дала заключение за "липса на вредни ГМО елементи". Председателят на Съюза на потребителите в Турция Назъм Кая обвинил директно "големите марки", че не спазват никакви изисквания и не носят никаква отговорност за опасните храни, предназначени за бременни жени, кърмачета и малки деца. Контролните органи на Министерството на земеделието се задоволявали само с писмените декларации за названието на вносните стоки и така се стигнало до куриози, когато пратки с ГМО соя влизали в Турция като "цимент". Турската "ГМО чума" отдавна се разпространява у нас благодарение на пиратския внос на всякакви турски шоколади, бисквити, бонбони, вафли и др. "сладкарски артикули", които заливат както откритите сергии, така и витрините и складовете на "сериозни и заслужаващи доверие" магазини и търговски вериги. Ако за анадолците има някакво обяснение, което донякъде получи тези дни гласност, то кой в България, като страна с "Европейска нормативна база", ще ни обясни защо ни тровят с турските боклуци и кои са политиците и търговците - мафиоти, които искат да ни мутират като онези опитни плъхове, хранени с царевицата на "MONSANTO", а значи и със сладкишите на цитираните по-горе турски фирми, за които писа през 2006г. английския вестник "Индипендънт". Турската генетична "чума" е толкова опасна, колкото и "Чернобил".