18.03.2011

Стратезите на пропагандната и психологическата война в Турция използват всеки подходящ повод за провеждане на пропагандни и дезинформационни "активни мероприятия" ( АМ ) с цел постигане на определен ефект в интерес на политиката на партията - държава. Еднопартийната диктатура на Ердоган не се посвени да "приватизира" чувствата на гняв и състрадание, породени след атентата срещу идола Ибрахим Татлъсес - фолклорен певец от гр. Урфа, кюрдски патриот и бизнесмен. Добре натренирани експерти с богат опит от близкото минало в МИТ и ГЩ получиха задача, известна като "андъч" ( andic ). Смисъла на този термин не може да бъде намерен в нито един тълковен речник. Той фигурира само в най-секретните документи на ГЩ, изготвени в началото на 1997г. с цел "вътрешно и международно дискредитиране" на правителството на покойния вече Неджметтин Ербакан и създаване на условия за граждански и парламентарен преврат. "Андъч" означава процедура за планиране и провеждане на АМ с посочване на средствата и каналите за реализиране и какви цели трябва да бъдат постигнати. Класически пример за оклеветяване и неутрализиране на "противника" представлява "документа андъч", изготвен от спецовете за психологическа война в ГЩ след залавянето през 1998г. на Шемдин Сакък - един от лидерите на военното крило на ПКК. Така нар. "показания" на затворника бяха фалшифицирани по начин, който да "засегне" видни журналисти като Дженгиз Чандар и Мехмет Али Биранд заради тяхната "неконвенционална позиция" за причините за гражданската война в Кюрдистан и нейното прекратяване с политически, а не с военно-терористични средства. При иготвянето на "андъча Ибрахим Татлъсес" беше заложено на някои разпространявани напоследък "данни" за разграничаване на певеца от действията на парламентарно представената кюрдска Партия на мира и демокрацията ( BDP ), за негови "изказвания" срещу лидера на кюрдската съпротива Йоджалан и "осъждане" на намеренията на командването на кюрдските въоръжени сили да прекрати едностранно обявеното още през м.г. "спиране на огъня". Цитираните "аргументи" от арсенала на "сивата и на черната пропаганда" бяха преценени като достатъчни, за да бъдат "ударени" както кюрдите на Барзани в Северен Ирак, така и "турските кюрди". Пусната беше "версията", че покушението срещу кюрдския кумир Татлъсес е дело на иракските кюрди. Веднага след като получиха твърдия отговор срещу тази инсинуация от самия Масут Барзани - ръководител на автономната власт в Северен Ирак, "андъчите" пренасочиха стрелите си към далеч по-уязвимия "главен противник" - ПКК и свързаните с партията в Турция "паралелни" и също кюрдски структури. Дезинформацията беше предадена за разпространение на най-сигурния и влиятелен канал за провеждане на АМ - подчинената на ислямската еднопартийна клика държавна телевизия TRT. Генералният директор Ибрахим Шахин има "нюх и афинитет" към подобни "операции" и съвсем заслужено беше определен през април м.г. като един от четиримата кандидати на правителството за поста директор на МИТ. Същият Шахин изпълни блестящо партийно - правителствената задача по организацията и изпълнението през юли - август м.г. на антибългарската провокация, известна като "Балкански влак на дружбата". Заради подобни "професионални качества" в същия екип беше включен и добре познатия ни "Балкански анализатор и координатор" д-р Ерхан Тюрбедар от Фондацията за икономически и политически анализи ( TEPAV ). Той ще бъде докладчик по темата "Промените на Балканите след края на студената война" на предстоящия ( 24 и 25 март т.г. ) "Балкански форум", организиран от Щаба на "Бал-Гьоч" в Бурса. На 16.03.2011г. ТРТ разпространи "информацията, че екстремисткото крило на ПКК, известно като "Тeyrebazen Azadiya Kurdistan&& ( ТАК - Ястреби за освобождение на Кюрдистан ), поели отговорност за стрелбата срещу Ибрахим Татлъсес". В "информацията" се изброяват "извършените досега от ТАК терористични атаки", но липсва важното уточнение, че всички те се водят като "неизвестен извършител" и няма задържани, още по-малко обвинени или осъдени "атентари" от тази кюрдска организация. Първата лъжа лъсна в самата "информация" на ТРТ, където се посочва, че "въпреки разкритието на ТРТ, посочената като извършител структура ТАК не е реагирала и от нейна страна няма никакви изявления". Тогава всички мислещи в Турция си зададоха въпроса по какъв начин ТАК е "поела отговорност", след като на нейния сайт липсват каквито и да е признания или опровержения. Последва обаче незабавната реакция на "истинския сайт" на ТАК, от която се разбира, че АМ е било подхванато и "размножено" моментално от рупорите на партията на Ердоган - вестниците "Тараф", "Акит" и "Йени шафак". Първото от изброените издания е стар и често използван канал на ислямистите и на МИТ за провеждане на АМ срещу армията и служи като основна пощенска кутия, където се получават компромати и на това основание прокуратурата се "самосезира" и така започнаха процесите "Ергенекон", "Бальоз" и "Кафес". Според опровержението на ТАК, въпросното "поемане на отговорност" е било публикувано на "нарочно създаден допълнителен сайт". Грубата дезинформация била "подхвърлена" в момент, когато ве че било ясно кои са истинските извършители на атентата, това не било предварително съгласувано между авторите на провокацията и те били "изненадани" от непредвидените действия на полицията и прокуратурата. Тези заключения са абсолютно верни, защото в 18,09ч. на 16 март всички медии започнаха да разпространяват "новината от последната минута" за заподозрените и издирвани нападатели начело с Абдуллах Учмак. Разкриването им стана възможно след анализ на записите от охранителна видеокамера и на основание стара "кръвна вражда" между двамата, за което има предостатъчно свидетели и телевизионни предавания. На 17 март беше проведена мащабна операция и 14 участници в бандата на Учмак бяха задържани ( на снимката ). На импровизирана пресконференция след визитата си при тежко ранения Татлъсес валията на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу и директора на сигурността Хюсеин Чапкън обявиха, че "разполагат с безспорни доказателства за Учмак и неговите хора, че са планирали и извършили нападението срещу Ибрахим Татлъсес". Нямаше и намек за "възможна, дори косвена връзка на престърниците с която и да било кюрдска организация". За всички е ясно, че провокацията беше организирана с цел насаждане на недоверие и на омраза срещу кюрдите в самото навечерие на техния хилядолетен празник Невруз ( Нова година ), който се чества на 21 март като израз на народния стремеж за самоопределение и освобождаване от турското колониално подтисничество. Далечната цел на АМ беше насочена към разколебаване на избирателите преди насрочените за 12 юни общи избори, когато се очаква ВDP да получи мощна подкрепа и така да продъжи процеса за утвърждаване на обявената вече автономия в кюрдските райони.