22.03.2011

Американският президент Барак Обама демонстрира пълно объркване заради кризата в Либия и реши да покаже своята "толерантност" към ислямския свят, като изпрати послание с "поздравления" до иранския народ по случай празника "Невруз". Очевидно съветниците на президента или нарочно са го подвели, за да не дразни и без това "проблемния стратегически съюзник Турция", или са успели да го убедят, че заиграването с религиозните чувства може да предизвика така желания от САЩ хаос в Иран и повторение на либийския сценарий. Няма друго обяснение защо посланието не е адресирано до Турция, след като анадолските варвари откраднаха и "одържавиха" най-стария и свят празник на кюрдите в турски Кюрдистан. Толерантните "демократи" в Анкара организирват всяка година държавно честване на "Невруз" по специална вътрешна и международна програма и така искат да покажат, че този празник бил ден на обединението и единството на "турския свят начело с Турция" и не може да се използва от кюрдите като символ на тяхната история и борба за автономно самоопределение. Официална Анкара е силно засегната от пренебрежението на Обама, който "забравил", че "Невруз" е турски празник, а не "персийски". Турските кюрди въобще не обърнаха внимание, защото не посланието на Обама, а всенародния подем и жаждата за свобода събраха стотици хиляди на местата, определени за честването. ( на снимката ). Нещо повече, празнуването премина при отлична организация и дисциплина под ръководството на парламентарно представената Партия на мира и демокрацията ( BDP ), като нейните депутати, кметове и областни председатели обещаха, че "тази година кюрдите отбелязват последния "Невруз" на окупираната от турския колонизатор тяхна територия. През 2012г. за първи път Кюрдистан ще отбележи своя празник свободно, без страх от стрелби, водни оръдия, полицейски палки и арести." Може би точно тези закани са накарали Обама и неговия екип да призовават към бунт не тези, които отдавна са бунтовници и водят своята "революция" повече от 25 години, а иранските младежи. В предварително записаното "видеообръщение" със субтитри на арабски и фарси, президентът на САЩ внушава на иранските младежи, че от тях зависи бъдещето на страната им, която ще се превърне в пътеводна звезда за останалия свят и затова горещо ги подкрепя. "Искам да ви уверя и трябва да знаете, че макар сега положението да изглежда мрачно, аз ще бъда с вас и до вас". Според Обама, "иранското правителство се грижело да запази своята власт много повече, отколкото да уважава правата и свободите на собствения си народ. Провежданата през последните 2 години политика на натиск и насаждане на страх била проява не на сила и авторитет, а на слабост. Само иранските младежи били в състояние на прекратят този "цикъл". Въстанията в арабските страни на Северна Африка и в Близкия изток били началото на "сезона на надеждите и израз на мечтата за промяна и създалата се ситуация много приличала на иранските протести през 2009г." Обама информирал иранските младежи, че "могат да бъдат спокойни, защото не са свързани с оковите на миналото", като с този израз намекнал за "обтегнатите отношения между САЩ и Иран". За да не остане по-назад от своя президент, русокосата Хилари Клинтън също счела за необходимо да извърти един политически "флирт" с мургавите араби и мюсюлмани, като ги уверила, че "нейната страна е солидарна и подкрепя мирните демострации в Близкия изток", но не обелила нито дума за мирните протести на кюрдите и алевитите в Турция, която също е мюсюлманска държава в Близкия изток и претендира, че "Невруз" е турски, а не кюрдски или ирански празник. Клинтън била осенена от откритието, че "тазгодишните събития в Близкия изток дали възможност на нея и на нейните колеги от правителството на САЩ сериозно да размишляват върху случващото се." Както се посочва в нейното послание по повод "Невруз", "американците се отнасяли с уважение и оценявали подобаващо мирните стремежи на голямата част от населението в региона да покаже своята привързаност към човешките права и зачитането на човешкото достойнство". За Хилари Клинтън обаче турските кюрди не са привързани към човешките права, нямат достойнство, не излизат на мирни демонстрации и затова не трябва да бъдат "оценени подобаващо" с поздравления за най-кюрдския хилядолетен празник.