29.03.2011

На 26 март т.г. в Цариград беше тържествено отбелязан 100 годишния "рожден ден" на турската екстремистка организация "Тюрк оджакларъ" ( Турски огнища ), чийто символ е "сивия вълк". Специално поканеният за церемонията Външен министър Султан Ахмет Давут Първи произнесе слово, което шокира със своята арогантност и реваншистки претенции. С пълно право тази реч може да се приеме като програмна, защото тя маркира основните насоки на политиката, която ще следват неоосманците през следващите години. За първи път авторът на политическата философия на неоосманизма, разработена в книгата "Стратегическа дълбочина - ролята на Турция в новия международен ред", излиза от рамките на теоритичните схеми и аргументи и посочи без недомлъвки аспирациите и намеренията на страната си "да се завърне отново в историята и да заеме полагащото й се място, изгубено след разпада на Османската държава". В началото на словото си министърът се връща към периода преди 100 години и подчертал "обединяващата заслуга на Тюрк оджакларъ за създаване на условия, които улеснили създаването на еднонационална държава в обстановка на засилващи се сепаратистки тенденции и националистически движения. Днес, повече от всякога, този спомен като исторически опит налага обединяването да бъде издигнато на още по-високо ниво както вътре в Турция, така и зад граница. Това обединяване почива на 2 вида връзки - поданството, което има политическо съдържание, и общата история с нейната културна същност. Тази историческа и културна обвързаност не може да бъде унищожена и ние залагаме на нея като на най-важния двигател на процеса за обединяване и сливане. НИЕ СМЕ ДЛЪЖНИ ДА ПРОКАРАМЕ НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ ТУНЕЛ, КОЙТО ДА СВЪРЖЕ И ДА ОБЕДИНИ ОТНОВО, КАКТО БЕШЕ ПРЕДИ, АНАДОЛСКА ТУРЦИЯ С ВСИЧКИ ЗАОБИКАЛЯЩИ НИ ТЕРИТОРИИ, С ГЕОГРАФИЯТА НА БАЛКАНИТЕ, БЛИЗКИЯ ИЗТОК, СРЕДНА АЗИЯ И КАВКАЗ. И АКО ЧУЖДИТЕ КОЛОНИЗАТОРИ СЕ ОПИТАХА ПРЕДИ 100 ГОДИНИ ДА ОТКЪСНАТ НАШИЯ НАРОД ОТ ТАЗИ ГЕОГРАФИЯ И В ТЕЧЕНИЕ НА 12 ГОДИНИ ИЗДИГНАХА СТЕНА МЕЖДУ НАС И ЗЕМИТЕ, ОТ КОИТО БЯХМЕ ИЗГОНЕНИ, ТО СЕГА Е ДОШЛО ВРЕМЕТО ДА БЪДАТ СЪБОРЕНИ ТЕЗИ СТЕНИ. КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА СЕ ОБЕДИНИМ С ТЕЗИ ЗЕМИ, С КОИТО СМЕ СВЪРЗАНИ С ОБЩОТО ИСТОРИЧЕСКО МИНАЛО И С НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ТЕЗИ, С КОИТО СМЕ ЖИВЕЕЛИ ЗАЕДНО В ЕДНА ДЪРЖАВА." След тази принципна историческа ретроспекция, Ахмет Давут дал кокретен пример за "историческите връзки и правото на Турция да има претенции за водеща роля в Бенгази и Триполи", като се върнал на забравения спомен за една друга славна 100 годишнина - нападението на Италия срещу Османската провинция Траблусгарб ( днешна Либия ) на 30.09.1911г. и последвалата героична съпротива срещу колонизаторите на фронта в Бенгази и Дерне. Веднага направил връзка с днешната криза в Либия и обосновал "законните претенции на Анкара да играе определяща роля в операцията на НАТО", като посочил извоюваните позиции: от разполагането на Командването на въздушния контрол над Либия в Измир, до участието на Турция в морската блокада и осигуряването на "хуманитарен коридор". Така Турция щяла да покаже своето дълбоко уважение към спомена за подвизите на Мустафа Кемал и Енвер паша и всички около тях, които се сражавали в Либия в защита на Родината и на Отечеството. Историческите "спомени" за славното минало на Империята продължили с изброяване на предстоящите още по-славни юбилеи: честване през 2013г. на стогодишнината от победата на Турция в междусъюзническата война и "освобождаването на вратата към Европа - гр. Одрин, и следващия ( 2015г.) 100 годишен юбилей от великата победа срещу чуждите агресори при Чанаккале през 1915г. Въпросната годишнина щяла да бъде отличен повод за окончателно слагане на чертата под "историческото счетоводство" и да бъдат изяснени "очи в очи" истините за така нар. "арменски геноцид" ( 1915г.). Апогеят на славните исторически дати щял да бъде отбелязан през 2023г., когато Турската еднонационална република навършвала един век. Министърът бил сигурен, че дотогава Турция ще се наложи като творец на световната история и на световното развитие благодарение на големия си исторически опит на обединител и ръководител на географията, наричана днес "Евразия". Турция никога не е била и няма да бъде "пасивен, забравен и неизвестен играч в световните дела". През следващата 2012г. се навършвали 100 години от Балканската война, която предизвикала много нещастия и трагедии за народите, живели заедно в течение на векове, и довела до тяхното "разделяне и откъсване". На този печален спомен било време да се сложи край и точно заради това Султанът предложил през м.г. в Ню Йорк на Сръбския президент всички заедно да забравим миналото и също заедно да почетем юбилея под мотото "От Балканска война към Балкански мир". На планираната среща Анкара предлага всички заинтересовани страни да направят "исторически отчет, да сложат чертата и да се договорят как заедно ще изграждат новите Балкани". Нагазалият до шията в османското блато на спомените "творец на историята" не забравил да спомене и за 2014г., когато се навършват 100 години от началото на Първата световна война. За Турция тази дата напомняла за "откъсването на стрната от нейната люлка в Близкия изток и последвалото издигане на изкуствената гранична стена със Сирия, Ирак и Кавказ, която нямала никакво културно, етническо и демографско обяснение за разделянето на брат от брата, на син от бащата." Ето защо всички изпитвали нужда да "погледнат в миналото, да направят обща историческа равносметка и да поправят грешките на историята". Очевидно Ахмет Давут "неволно" е пропуснал да си спомни, удавен в тинята на спомените, как през 1938г. Турция "присъедини" северната сирийска провинция Хатай. Според Давут паша, "Турция и нейните граждани са наследници не само на една антична и непреходна цивилизационна култура и на нейната географска територия, но и на държавата, която е била последния център на историческата античност". Този факт обяснявал защо всеки турчин чувства много по-близко в сравнение с който и да е американец какво ще се случи в Ирак само заради това, че носи в себе си "културата на тази география и чиято рожба е". "Ние сме неделима част от тази география и понякога нашите изяви на увереност и самочувствие пораждат притеснения и реакции. Но ако ние нямахме тази своя увереност, няма да можем да наложим отново своята тяжест и своя принос за развитието на историята. Всяко "затваряне" в себе си заради страх от възможни рискове лишавало народа от инициативата да влияе върху историческите процеси. Турция трябвало да "излезе от обшивката на Анкара" и да покаже присъствие далеч от географските граници на страната. Само така Турция щяла да си върне славата на "велика сила" и това било потвърдено през последните 2 години, когато ( естествено, благодарение на него ), в Африка били открити 18 нови турски посолства. Тази "статистика" ни връща към казаното преди повече от 1 година от премиера Ердоган с цел да бъде засегната Франция, че "много скоро от Париж ще гледат с недоумение как в техния заден двор ще се развяват все повече на брой турски национални знамена". В същия порядък от мисли и нотки на оптимизъм министърът изброил важните позиции, завоювани напоследък от правителството във възлови точки на световната политика: Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, Секретариата на НАТО, Световната организация на обединените градове и местното самоуправление, Специалният представител на ООН за Пакистан ( посланик Рауф Енгин Сойсал ), Генералният директор на Световната организация за забрана на производството и употребата на химически оръжия посланик Ахмет Юзюмджю. Тези "успехи" вече били недостатъчни за възможностите и претенциите на страната и сега главната цел на Давут паша била да се проникне още по-навътре и за постоянно в Съвета за сигурност на ООН и Турция да стане домакин и ръководител на групата Г - 20. Цитираните "позиции" давали възможност на Анкара да се чува нейната "твърда дума и с нея да се съобразяват" навсякъде, където възниквал световен проблем. "Искаме да бъдем авангард в реализирането на проекта за Алианс на цивилизациите и за сближаване на културните цивилизации. Ние ще работим за реализирането на нашата мечта за "велика Турция", която ще бъде вътрешно хомогенна и обединена, с мощна икономика, установена и действаща демокрация, ИНТЕГРИРАНА НАПЪЛНО С БЛИЗКОТО ОБКРЪЖЕНИЕ, ЩЕ БЪДЕ ЧЛЕН НА ЕС И ТО НЕ КАТО ВТОРОСТЕПЕНЕН ФАКТОР, А КАТО ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВОЛЯТА И НА ИНТЕРЕСИТЕ НА АНКАРА И ИСТАНБУЛ, С КОИТО БРЮКСЕЛ ЩЕ СЕ СЪОБРАЗЯВА. КАЗАНО НАКРАТКО - НАШАТА ЦЕЛ Е ДА СЕ ЗАВЪРНЕМ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ ПО ЕДИН ВЕЛИКОЛЕПЕН И ВПЕЧАТЛЯВАЩ НАЧИН.