01.04.2011

На 25 март т.г. единствено на заглавната страница на сайта на ТВ СКАТ бяха публикувани данни за скандалната афера с двата "принудително арестувани" на военното летище в Диярбакър ирански самолета след получено нареждане от Комитета на ООН за спазване на санкциите срещу Иран. Скандалът беше подробно коментиран на 27 март в предаването "Фронтално" с водещ Стефан Солаков заедно с другия оръжеен гаф на Турция, разкрит от службите за сигурност в ОАЕ ( наши информации от 24 и 25 март т.г.). Днес стана известно, че Анкара е била принудена да се съобрази с поетите международни ангажименти и уведомила Комитета на ООН за резултатите от извършената проверка на самолета, приземен на 19.03.2011г. на път за Сирия. Днес агенция "Ройтерс" съобщи, че разполага с текста на писмото от 29.03.2011г., изпратено от Турция до ООН. Турските власти признават, че в самолета са били намерени товари, които попадат в допълнителния ембаргов списък съгласно резолюция 1929 от 9 юни 2010г. за затягане на санкциите срещу Иран. Разрешение за полета над турската територия било издадено на иранската фирма за въздушен транспорт YAS. Проверката на стоката била извършена на 21 март и вместо предварително декларираните "резервни части за автомобили", компетентните органи открили 60 бр. автомати АК - 47 "Калашников", 14 бр. автомати "BKC/Bixi", 8 хиляди патрони, 560 бр. мини за 60 мм. минохвъргачки и 1288 бр. мини за 120 мм. минохвъргачки. Забранените оръжия и боеприпаси били конфискувани и оставени на съхранение във военен склад на летището, а членовете на екипажа били задържани и разпитани от прокуратурата в Диярбакър. Пилотите заявили, че не знаят нищо за характера на каргото и кой е получателя на изпратените от Иран през Турция оръжия. На 22 март екипажът бил освободен и получил разрешение да се завърне в Иран, но разследването все още продължавало. Информацията на "Ройтерс" беше потвърдена от постоянното представителство на Турция в ООН. По този повод някои турски и западни коментатори подчертават, че Комитета за контрол на ембаргото проявява "особена чувствителност и подозрителност" към някои аспекти на турско - иранското сътрудничество заради възраженията на Акара при обсъждането в СС на ООН на втория пакет от санкции. За разлика от ТВ СКАТ, въпросните коментатори обаче са забравили да си спомнят за "двата етапа" ( м. декември 2010г. и м. февруари 2011г.) в развитието на скандала около базираните в Бурса "изселнически" фирми с клонове в България "Байкал", "Дурмазлар" и "Ермаксан". ( наша информация от 10.01.2011г. ). Същите са поставени в "черния забранителен списък" на Отдела за финансово разузнаване и пресичане на финансирането на терористични държави и организации към Министерството на финансите на САЩ заедно с другите турски машиностроителни фирми "MACPAR Makine", "MULTIMAT" и "STEP A.S." Санкциите са предизвикани заради нарушаване на ембаргото на ООН и доставяне в Иран на модерни металообработващи машини и готови изделия, които могат да се използват от Иран в нейната ракетна и ядрена програма. И точно заради тези факти изглеждат крайно наивни и смешни опитите на цитираните "изселнически" фирми в Бурса да изчистят омърсения си образ чрез проверените канали за треторазрядна реклама и пропаганда, какъвто е напр. електронното издание на вестник "Кърджаали хабер". Днес то публикува съобщение от Бурса със сърцераздирателни подробности за представянето на възможностите и успехите на "чистия бизнес" пред голяма делегация от представители на сродни български фирми, която била поканена в Бурса за сметка на домакините. Тази акция едва ли ще промени решението на компетентните американски власти, нещо повече - в тяхното полезрение може да попаднат и наши фирми според принципа "покрай сухото гори и суровото". Ако досега посланик Джеймс Уорлик не е разбрал, че в Кърджали и Ардино има дъщерни предприятия и представителства на инкриминираните турски фирми, можем да му препоръчаме, вместо той и неговите сътрудници Соли ( Сали ) и Тодоров да ходят по джамиите, мюфтийствата и средните ислямски училища "Имам Хатип" от региона, да се заинтересуват какви фирми има в южната промишлена зона на Кърджали ( завод Бистрец ) и на ул. "Бор" 1 в Ардино, където се подвизава "директора" Баяр Делимехмед.