04.04.2011

С наближаването на 24 април - световен ден на почит към жертвите на планомерно извършения от младотурците геноцид над арменския народ през 1915г., нервите на правителството в Анкара са изпънати докрай в очакване на неприятни изненади от всички посоки. Първият знак на засилващата се международна кампания за осъждане на анадолските варвари дойде преди няколко дни от Вашингтон и Ереван. Лично арменският президент Серж Саркисян уведоми световната общественост, че е провел разговор със своя американски колега Барак Обама и настоятелно го е помолил да квалифицира като "геноцид" така нар. "трагични събития" в Османската империя по време на очакваното с интерес традиционно годишно обръщение по повод възпоменателната годишнина. Последва нов шок за турските фалшификатори на историята, причинен от решението на аржентинския съд да обяви Турция за "държава, извършила престъпление срещу човечеството". За първи път срещу Турция се издава присъда с международно - правна валидност, тъй като досега всички гласувани декларации на националните и местните парламенти имаха само морално - политически характер. Присъдата е издадена от световно известния аржентински съдия Норберто Оярбиде със заключението: "С проведеното систематично и предварително планирано унищожение на 1,5 млн. свои поданици от арменското население, ТУРЦИЯ Е ИЗВЪРШИЛА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО "ГЕНОЦИД". До тази "историческа", според всички турски оценки присъда, се стигна след като през 2000г. аржентинският гражданин от арменски произход Грегорио Хайрабедиян заведе дело с искане Турция да бъде "запитана" и да изпрати отговор относно съдбата на неговите семейни роднини в градовете Сивас и Харпут, изчезнали по време на Първата световна война. Съдебното дело било заведено в пълно съответствие с принципа, заложен в Универсалната декларация за правата на човека, според който "всеки има право да научи истината". Адвокатът на Хайрабедиян споделил, че присъдата по делото срещу Турция се позовава на съдебен прецедент, какъвто е присъдата, издадена от испанския съдия Балтазар Гарзон срещу чилийския диктатор генерал Аугусто Пиночет и която открива възможност за "световно съдебно преследване на престъпления срещу човечеството". Управляващите в Анкара вече изпитват панически предчувствия какви тежки последствия и верижни обрати може да предизвика присъдата, от която, естествено, най-напред щели да се възползват арменските организации по света. Примерът с аржентинския съд реално бил "заразителен", защото дефиницията "право за световно съдебно преследване" имала следния превод : "независимо в коя страна са извършени престъпления срещу човечеството, тези престъпления имат универсален характер на престъпления срещу цялото човечество. За да не останат ненаказани, всички национални съдебни органи разполагат с международно признати пълномощия и компетенции да осъждат организаторите и участниците в тези престъпления, без разлика на мястото на тяхното извършване и независимо от гражданството на виновните или на потърпевшите." През 2002г. съдията Оярбиде изпратил до Турция официално искане за информация относно съдбата на рода Хайрабедиян и да получи всички "архивни материали" като приложение към очаквания писмен отговор. В същото време, имайки "едно наум" за политическата "отзивчивост" и професионалната коректност на обременените турски власти по този толкова "деликатен и опасен" за тях прецедент, аржентинският съдия поискал съдействие за предоставяне на данни и документи относно "събитията" в Турция през периода 1915 - 1923 от страни като Англия, Германия, САЩ, Ватикана и др. В решението на съда е записано, че "съгласно изпратените от Германия архивни документи и свидетелски показания, Турция е извършила престъпления не само срещу индивидуални представители на арменския народ, но и срещу целия народ с цел неговото заличаване по силата на предварително разработен и систематически изпълнен план. Доказателствата срещу Турция имат особена сила и историческа достоверност заради факта, че Германия беше най - верния съюзник на Турция по време на Първата световна война". Допълнителни потвърждения и препотвърждения на многобройните и безспорни "германски доказателства" били намерени след 5 годишно грижливо проучване на получените от Армения, Франция, Белгия, Англия, Ватикана и Израел "секретни архивни единици" ( телеграми, писма, военни карти, записани разкази на очевидци и т.н. ). Турските медии си спомнят, че Аржентина е сред държавите, чиито национални Парламенти са признали арменския геноцид и през 2007г. обяви датата 24 април за "ден на национално почитане на жертвите на арменския геноцид в Турция през 1915г." Същите медии обаче са "забравили", че само преди година ( в края на май 2010г.), избухливият и все по-често изпадащ в нервни разстройства турски премиер Ердоган анулира в последния момент отдавна договореното първо посещение в Аржентина на такова ниво, защото се разсърди на президента Кристина Кирхнер. Според анадолските османлии, тя не успяла да промени решението на автономния парламент на столицата Буенос Айрес, който отказа да издигне в парка Жорж Нюбъри паметник на диктатора - касапин Ататюрк. Красивата и модерна Кирхнер беше "наказана" за своята тежка вина пред Турция с лишаване от правото да посрещне и да бъде в компанията на премиера Ердоган барабар с "щерката - екскурзиантка и нейната майка Емине", тръгнали с таткото да видят що е то Латинска Америка и да проверят дали главите им ще могат да издържат на бразилското слънце с поставените защитни опаковки ( на снимката ).