11.04.2011

След кюрдите, ромите, алевитите, черкезите, лазите, понтийските гърци, сурианите и другите етнорелигиозни малцинства и общности в Турция, глас надигнаха и така нар. "турски помаци". Те се включиха активно в проведения на 10 април т.г. в с. Карамусул ( околия Люлебургаз, вилает Лозенград ) масов протестен митинг на 10 хиляди жители от Източните покрайнини на България срещу промишленото замърсяване на река Ергене, която извира от Странджа. Стотици помаци, пристигнали от общините Ляляпаша, Мерич, Хавза, Узункьопрю и Кешан участвали в протеста с плакати и лозунги, изписани, както предават днес повечето местни медии, на техния "майчин помашки език". Информациите на сайта "POMAKNEWS.COM" са илюстрирани със снимка, на която се вижда пределно ясно какъв е така нар. "помашки език" на българите в окупираната от Турция Източна Тракия. Авторите на тези дезинформации са толкова невежи, че даже не са си направили труда да преведат коректно на турски какво все пак са написали българите на своя майчин език. Произволният превод, цитиран в информациите на турските медии, гласи: "Без вода няма живот, няма да позволим Ергене да загине". Всеки българин може да прочете надписа, макар и на латиница, и да разбере смисъла на написаното, който няма нищо общо с така нар. "превод". Според информация на изданието "Едирне бюлтени", помаците били организирани за участие в митинга от тяхното Културно дружество и носели плакати с надписи, чието съдържание те не можели да изразят на турски и затова използвали "думи от своя език". Във връзка с организираното участие на помаците от Източните покрайнини трябва да споменем, че помаците от цяла Турция са обединени в "Демократична платформа", която се прояви особено осезателно при честването в Турция на 21 февруари като "световен ден на майчиния език." В разпространената за медиите декларация се казва, че "помашкия език е сред първите три живи малцинствени езици в Турция и помаците, които от 100 години живеят на територията на страната, няма повече да позволяват на управляващите да не зачитат помашкия език и помашката култура. Ние сме изправени пред реалната опасност да бъдем заличени и настояваме за правото да живеем като помаци, свободно да изразяваме нашата езикова и културна идентичност. В една градина не може да има само едно цвете. В Анадолската градина на народите ние също присъстваме и няма да допуснем тази градина да се превърне в гробище за нашия народ". Съпротивата срещу "турцизирането като опит за асимилиране" на българските помаци в Турция беше адресирана към "помашката община Караагачлъ" ( област Маниса ). "Демократичната платформа на помаците в Турция" реагира остро на действията на "расистите и националистите", които променили името на традиционния пролетен фестивал на "Балканските мюсюлмани", учреден през 2007г. Втория и третия форуми ( май 2008г. и май 2009г. ) били обявени и проведени като "Пролетна среща и фестивал на Балканските турци". Благодарение на заплахата, че ще бойкотират и ще провалят честването през 2010г., ако не се промени името като "Пролет на среща и фестивал на Балканските изселници", помаците успели да защитят своята идентичност и принудили организаторите да не ги считат повече за турци. Такова било и становището на "помашките групи от Родопите", които били поканени за участие в IV издание на празника ( 14-15-16 май 2010г.). Ръководителите на помашката общност в Турция са категорични, че с тези фестивали се провежда "ново настъпление на Балканите с цел турцизиране на местните мюсюлмани, като основното внимание на кампанията е насочено към Родопите". Цитираните изводи на българските помаци в Турция напълно потвърждават нашите многобройни и значително по-стари във времето тревожни информации за планомерно провежданите акции на турската държава в Родопите. Единствено ТВ СКАТ разкри още през м.г. подривната дейност на Валията на Маниса Джелялеттин Гювенч, на послушните му изселнически щабове на така нар."двойни граждани", на безродния активист на "етнокултурното сътрудничество" в Родопите Салих Бозов и как въпросните лица събират в Маниса стотици български деца от Родопите, за да им четат уроци по турска история и литература, да ги водят по бойните полета на Чанаккале и да им казват, преди да се завърнат в България, че разчитат на тях и след 10-15 години те трябва да работят в България за истинската си Родина - Турция. Последният позорен случай през февруари показва как специално командирования агент - турцизатор Рифат Саит от Измир спокойно изпълнява задачите си в района около Смолян и как се подготвя изпращането на поредната група деца от Родопите "за обучение" в Маниса, като техния подбор се извършва от "кадровиците" на ДПС съгласно инструкциите, получени преди месец при посещението в Турция на делегацията начело с Рушен Риза.