13.04.2011

На 13.11.2008г. в ЕП в Страсбург беше проведена първата международна конференция, посветена на изтреблението на 80 хиляди кюрди и къзълбаши ( алевити ) в района на древния гр. Дерсим през периода май 1937 - октомври 1938г. За първи път участниците в срещата информираха световното обществено мнение за кървавите "тайни" на режима на диктатора - сатрап Кемал Ататюрк и на приближените му Исмет Иньоню, Джелал Баяр и маршал Февзи Чакмак. Решението за "прочистване" на изконните земи на кюрдския народ било взето на заседание на правителството на 4 май 1937г. Цитирани били документи от архивите на дипломатическите служби и на Военните министерства на Германия, Франция, САЩ, Италия и т.н., в които са описани "военните действия" на турската армия и на бандитския башибозук срещу разбунтувалото се за своята свобода местно население. Със стотиците самолети, доставени спешно от същите страни по "молба" на Ататюрк, били заличени от лицето на земята стотици кюрдски села, а потърсилите спасение в планинските пещери хиляди жени и деца били избити с отровни газове, произведени в Турция по немска технология и с немско оборудване. В бомбардировките се отличава турската "национална героиня" Сабиха Гьокчен - осиновената дъщеря на Ататюрк, която цяла година ходeла облечена с авиаторския костюм и позира с удоволствие пред самолета след поредния си полет, причинил смъртта на още няколко кюрдски деца. Сред присъстващите "европейски демократи и правозащитници" особен интерес предизвикала изложбата от документални снимки на купищата трупове и отсечени глави, колоните от депортирани "пленници" по пътя на смъртта, лагерите за "временно настаняване" и особено впечатление, след получените разяснения, им направила снимката, която прилагаме. На нея се виждат диктатора със суровия стоманен поглед, а зад него дъщерята - садист, пред входа на Народния дом Пертек в Дерсим. Те и свитата им току - що са пристигнали ( датата е 17.11.1937г. ) от гр. Елязъ, където Ататюрк се появява два дни по-рано и нарежда всички арестувани и осъдени "престъпници" да бъдат екзекутирани. Невежите европейци за пръв път научили, че "толерантната и цивилизаторска" Османска империя е унищожила през периода от 09.12.1606г. до 05.08.1611г. 100 хиляди "кюрди - еретици" ( къзълбаши ) по заповед на Султан Ахмет Първи, а изпълнител бил садразама ( министър - председателя ) Куюджу Мурат паша. Прякорът "куюджу" ( от думата "кую" - кладенец ) получил заради въведената от него практика да хвърля в нарочно изкопани дълбоки кладенци ( ями ) стотици "кюрдски бандити", и от тези масови гробове и днес изследователите продължават да вадят кости на жертвите. Така Куюджу Мурат паша завършил "кампанията за покоряване", започнала при Явуз Султан Селим през 1514г. с изтреблението на 40 хил. кюрди - къзълбаши. Тези дни стана известно, че голяма делегация от турски и чужди адвокати, журналисти и историци е приключила изследователската си експедиция в гр. Дерсим ( турско име Тунджели, наложено през 1934г. от Ататюрк ). Получените данни ще бъдат използвани при изготвянето на обвинение срещу Турция за извършения през 1937 - 1938 геноцид, което ще бъде депозирано в Международния съд за преследване на престъпления срещу човечеството в Хага. Сред членовете на делегацията откриваме видния американски юрист проф. д-р Бари Фишер и Ердал Доган - адвокат на семейството на убития от "дълбоката" турска държава арменски журналист, издател и общественик Хрант Динк. В изявление за пресата проф. Фишер заявил, че не може да си обясни мълчанието и безразличието на турската и международната общност за страшните събития от близкото минало. За турската историография и за турските политици от всички досегашни режими темата "Дерсим и съдбата на кюрдския народ" била тема "табу". Местата, които посетил, с нищо не показвали, че там се е разиграла жестока човешка трагедия - никакъв надпис, никакъв паметник, всичко било забулено в "мъглата на тайната за страшните спомени". Той и неговите колеги започвали сериозна работа за наказателно - правно дефиниране на обвиненията и за разкриване на историческата истина. Имал всички основания да се надява, че действията на Турция през онзи период с цел заличаване на етноса, културата и езика на кюрдите ще бъдат представени и възприети като съзнателна политика, за което имало безспорни доказателства. Според ТВ СКАТ, инициативата на проф. Фишер и на неговите турски колеги ще намира все по-широка международна подкрепа заради засилващите се през последните години тенденции за осъждане на Турция във връзка с арменския геноцид и особено след издадената в Аржентина присъда ( наша информация от 4 април т.г ), значението на която е добре разбрано в Анкара, но там предпочитат засега да не вземат отношение в очакване прецедентът постепенно да "отшуми."