17.04.2011

На 13 април т.г. ТВ СКАТ разпространи информация за наказателната отговорност, която Турция трябва да понесе в Международния трибунал в Хага заради извършените военни престъпления и престъпления срещу човечеството през периода 1937г. - 1938г. Точно според нашата прогноза, дефинирана в края на текста, започва широка кампания както в страната, така и в чужбина, за поставяне на подсъдимата скамейка на престъпната турска държава и на нейните ръководители за даване на отчет пред съвестта на историята и на човечеството. Днес някои турски медии, които са особено чувствителни по въпросите за конституционния статут на етнорелигиозните малцинства и тяхната историческа съдба както в Османската империя, така и в "модерната" Кемалистка република, съобщават за подготовката за отбелязване на 74 -та годишнина от началото на изтреблението на кюрдите и къзълбашите в района на Дерсим. По инициатива на университета "Билги", на 5 май т.г. ще бъде представен най - новия документално - исторически филм на режисьора Йозгюр Фъндък, озаглавен "Черният вагон" ( Черният влак ). Датата 5 май е съобразена с решението на турското правителство и на ГЩ на армията от 4 май 1937г., когато, по нареждане на кървавия диктатор Мустафа Кемал Ататюрк, окончателно е одобрен плана за "нормализиране на положението в Дерсим" и озаглавен "Дерсим тенкил харекятъ" ( Операция за назидание и тотално ликвидиране на враговете ). Във филма са показани много на брой и неизвестни досега фотоснимки, предоставени от архива на Хасан Салтък. Същият е кюрд, роден в Дерсим (Тунджели ), и от 3 години насам проучва всички местни архиви за "събитията" от онова време, които ще бъдат събрани в отделно изследване. Салтък е издирил наследниците на стотици избити "врагове на кемализма", изготвил е поименен албум на жертвите и на местата, където са техните масови гробове. Част от своята срамна и потресаваща "колекция" продал на в - к "Сабах", който се осмели публично да покаже някои от документите. Благодарение на неговото съдействие, във филма на Фъндък са показани все още живи свидетели на геноцида, които са се осмелили да застанат пред камерата и микрофона и да разказват спомени за жестокостите на турския аскер и криминалните банди от башибозуци. Един от тези "живи свидетели" се казва Ескери Акйол - бивш войник на възраст 101 години, служил в 9-та рота на Втори батальон, жител на с. Алтай, околия Диджле, окръг Диярбакър. Старецът излага по следния начин спомените си за страшното време : "Потеглихме от Диярбакър за Дерсим, където пристигнахме след 7 денонощия непрекъснат преход пеша. Разположиха ни в планинското дефиле ( проход ) Али Боазъ. Пред очите ни пристигналите преди нас войници и офицери заливаха с гас и бензин къщите и ги палеха заедно с хората вътре. Командваше ги Етхем Аталай от Елязъ, който стана и наш командир. Тези, които можеха да избягат, се криеха в деретата или в пещерите. По-здравите и по-силните успяваха да прекосят реката ( Мунзур ) и минаваха на другия бряг. Нашите войници стреляха в пещерите, хвърляха бомби. Когато пристигнахме там, видяхме много трупове на стари хора, жени и деца, имаше и ранени, и живи. Събрахме ги всички заедно на купчина, заляхме ги с гас и ги запалихме. По течението на река Куту плаваха трупове, носеше се миризма на разложено, която още не мога да забравя. Не бях виждал в живота си толкова смърт. Нашите войници бяха много жестоки, не правеха разлика между жени, старци и деца, всичките бяха "душмани на държавата" и трябваше да бъдат наказани. Вършеха лоши неща с младите жени, преди да ги убият. Да не дава Аллах повече такава жестокост. Не е за вярване, но между нас имаше и кюрди от племената заза и курманджи, те бяха също като нас и избиваха своите братя и сестри." По - нататък Ескери Акйол разказва как войниците са се ровели в овъглените женски трупове и търсели златни накити. Под предлог, че "помагат с храна и подслон на бунтовниците", 370 жители на с.Ксеч ( турско име Демиркапъ ) били оковани и вързани помежду си, откарали ги в планината Беяз даъ и там били разстреляни. Същият случай е описан в изследването на писателя - историк Емирали Яган, публикувано във вестник "Стар".