20.04.2011

Преди няколко дни в Берлин се проведе срещата НАТО - ЕС на ниво "външни министри". Като страна - член на НАТО Турция за пореден път показа, че повече "няма да цепи басма" на никого и в пълно съответствие с набелязаните в последно време цели на своята външна политика, наложи "вето" на участието на Кипър - член на ООН и на ЕС, но не и на НАТО. Единствен чехският външен министър Карел Шварцерберг се осмели да протестира с думите : "Тук се разпорежда една държава, която не е член на ЕС, недопустимо е тази държава да се намесва в нашите вътрешни работи". В същото време "европейските" му колеги гузно си траеха, забили поглед в земята и подмокрени от страх да не си навлекат гнева на "регионалната суперсила". Имаха право - гневът на Султана не закъсня и с назидателен тон Ахмет Давутоглу заяви : "Така значи, вие искате срещу мен да стои представителя на кипърските гърци, които блокират нашето членство в ЕС, и очаквате от мен да подкрепя неговото присъствие ? Това няма да стане никога и си избийте от главата мисълта, че аз ще седна заедно с него като равен с равен ! Чехия трябва да е наясно, че нейният министър се намира тук само благодарение на политиката на Турция, в която липсва "културата на шантажа". Всички присъстващи останали вцепенени на местата си, настъпила гробна тишина. Пръв се окопитил Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен : "Нормалното протичане на срещите НАТО - ЕС е нарушено и от това страда нашето общо сътрудничество. Нужен е компромис - нека да подкрепим исканията и условията на Турция за членство в Отбранителната агенция на ЕС, а в замяна да призовем Турция да се съгласи с участието на Кипър в нашите заседания." Компромисът, предложен от Расмусен, получил пълната подкрепа на Катрин Аштън от името на ЕС. Но не и от страна на самозабравилия се Давутоглу, който правилно преценил за себе си, че "желязото трябва да се кове, докато е горещо". Той бързо забравил казаното преди минути за "липсата на културата на шантажа в турската политика" и като изпечен рекетьор засилил натиска над стреснатите и объркани "светила на евроатлантическата cолидарност": "Това, което казахте ( визира Расмусен и Аштън ), е само повторение на ангажиментите на ЕС към Турция и нищо повече. Тези ваши обещания просто трябва да бъдат изпълнени без допълнителни условия и уговорки. Не може да се очаква ние да признаем легитимността на гръцката част на острова в отговор на изпълнението на вашите задължения спрямо Турция. Ние никога няма да седнем заедно с тези, които за нас са нелигитимни и затова не ги признаваме. Те представляват острова толкова, колкото и кипърските турци. Приемането на гръцката част на Кипър в ЕС, преди да бъде решен кипърския конфликт, беше грешка. Днес всички тук присъстващи се занимават с последствията на тази грешка". Пряко засегнатият от тази просташка разправия чехски Външен министър Шварценберг се опитал да вразуми разбеснелия се проевропейски натовец и му заявил в очите пред всички : "Чехия подкрепя турското еврочленство, но това съвсем не означава, че сме съгласни една страна, която все още преговаря за членството си, да ни държи подобен тон, да ни казва кое е грешка, да се меси в работите на ЕС и да ни дава политически уроци". Тази неочаквана критика съвсем извадила от равновесие Давутоглу : "Вижте сега, ние всички сме едно семейство. Турция е един от най-старите членове на това семейство. Ние сме участвали при решаване на домашните работи още когато вие "ходехте под масата" ( става дума за Чехия ). Не искам да навлизам в историята, но искам да ви обясня как се стигна до грешката, за която споменах преди малко. Когато вие бяхте кандидати ( за ЕС ), една държава ( визира Гърция ) наложи вето, като заяви : "Страните от Източна Европа не могат да станат кандидати за членство, преди заявка за членство да е декларирало гръцкото ръководство на Южен Кипър. В желанието си да ви приеме, ЕС допусна въпросната грешка, която си е чиста проба шантаж. Защото по същото време от ЕС дойдоха при нас и ни казаха : "Предлагаме ви да блокирате приемането на тези държави в НАТО, така че те да се съгласят с турското еврочленство". Но Турция не възприе политиката на шантаж спрямо Източноевропейските страни, защото ги уважава и има стари исторически и културни връзки с тях. Ето защо, години по-късно, казаното от Външния министър на Чехия ми причинява болка и обида. Сега си давам сметка, че сгрешихме, като не ви шантажирахме тогава. Запомнете добре и веднаж завинаги - докато аз съм тук на тази маса, няма място за кипърските гърци." След този безпардонен водопад от обвинения и останал в пълна изолация, Шварценберг решил да сложи край на срамното спречкване и предпочел да се извини с уговорката, че "неправилно е бил разбран от колегата Давутоглу". Но лишения от благородство и политическо възпитание анадолец захапал чехския "колега" с отговора : "Не си въобразявайте, че ще ме заблудите, аз разбрах всичко много добре". Английският Външен министър Уйлям Хейг се обадил в подкрепа на истинността на казаното от Давутоглу, а баронесата Аштън се изненадала, че "за първи път вижда Давутоглу толкова ядосан". В отговор Давутоглу дал "препоръка" как повече да не го ядосват и ако искат да го виждат "спокоен", нека бъдат "така добри повече да не отварят темата за турското вето. Ако НАТО и ЕС искат да бъдат конструктивни, нека направят нужното за решаване на Кипърския проблем, ако ли не - да си мълчат и да не дразнят Турция". Представяме си как нашият Външен министър Младенов се е оглеждал накъде ще наклонят везните и какво становище би защитил, ако му бяха предоставили думата.