25.04.2011

Турската пропаганда ни залива с потоци от изявления и хвалби за новата толерантност и човеколюбивост, върху които били заложени принципите на следваната от екипа Ердоган - Давутоглу политика на "демократично отваряне към другите". Лъжите, преструвките и лицемерието на анадолските неоосманисти могат да заблудят непосветените, но не и тези, които са наясно със смисъла и вътрешното съдържание на двете страни от съзнанието и външното поведение на ислямистите, синтезирани в понятието "таккийе". Който познава природата на ислямистите, които се ръководат в действията си от догмите на "таккийе", лесно може да разгадава задните, скритите, истинските подбуди и цели, прикрити в сянката на омайващи клетви и излияния за хуманизъм, мирно съжителство, обич, разбиране и приемане като "равни" тези, които не са турци и мюсюлмани. Изгарянето на книги, арестите и осъждането на писатели и журналисти, погромите на християнски храмове и на еврейски гробища, кървавото смазване на протестите на кюрдите и алевитите накараха дори най-ревностните привърженици на турското еврочленство да предупредят ислямската хунта, че нейната диктатура работи против приобщаването на страната към международната демократична общност. За "последната проява на новото мислене" информирахме на 21 април т.г. по повод съдебното дело, заведено срещу писателя Сюлейман Йешилюрт. Днес разбираме, че "последната" ислямистка проява на "толерантност" бързо е била изместена на "предпоследна" позиция благодарение на дивотията на културния министър Ертуурул Гюнай. Това е същият министър, който беше квалифициран като "средновековен варварин" от известния филмов режисьор и продуцент Емир Кустурица. Гюнай защити достойно титлата си само преди седмица, когато предупреди Главната дирекция на държавните театри, че ще бъдат закрити и "приватизирани" само защото един от артистите погледнал "лошо" забулената щерка Сюмейе на татко Реджеп и мама Емине Ердоган по време на театралната постановка "Генч Осман". Днешната му изцепка вдигна на крак цялата светска и проевропейска интелигенция и браншовите синдикати. Гюнай, който е един от тримата "държавни цензори" заедно с Вицепремиера Бюлент Арънч и шефа на RTUK ( турския СЕМ ) проф. д-р Давут Дурсун, забрани прожекцията на филма "Бериван - легендарната епопея на едно въстание", защото "изопачава историческата истина и нанася вреди на единството на турската нация". Това, което е засегнало "националното достойнство на етнически чистия турчин" Ертуурул Гюнай и на неговия блюдолизец Хакан Ташчъ - Директор на отдела за авторските права на филмовата продукция в Министерството, били автентичните кадри от "събитията" през 1992г. в кюрдския гр. Джизре и показанията на живи свидетели за жестокостите на турския държавен тероризъм. Създателят на филма Айдън Орак даде пресконференция в салона на Синдиката на филмовите дейци ( SINE - SEN ) в Бейоглу ( Истанбул ). При откриването на пресконференцията режисьорът прочел дословно част от "обосновката" на Министерството за наложената забрана, която гласи : "С пълно единодушие членовете на компетентната комисия намериха за целесъобразно да бъде спряно търговското разпространение и прожекцията на филма заради неговото съдържание и налагащите се внушения в противоречие с основните принципи на Конституцията. Показаните кадри имат за цел да провокират напрежение и омраза в обществото, тъй като изкривяват историческите факти и с това нанасят вреда на единството на турската нация, обслужвайки пропагандата на ПКК". Орак цитирал абсурдното твърдение на кариериста Хакан Ташчъ, според когото филма трябвало да бъде забранен, защото "се ползвал с одобрението и ласкавите отзиви на кюрдския канал "ROJ TV" в Дания. Всички участници в пресконференцията заявили, че ако забраната не бъде вдигната, филмът ще бъде разпространен по интернет и по "пиратските канали на пазара". Председателят на синдиката Зафер Айден призовал управляващите в Анкара да се откажат от политиката си на ограничаване на правата и свободите на интелигенцията и да прекратят продължаващия натиск и насилието срещу истината и свободното изразяване на мнения от всички слоеве на народа. На пресконференцията присъствал и режисьора на цензурирания филм "Дерсим 38" Чаян Демирел, който също отправил гневен протест срещу опитите да бъде скрита истината за геноцида над кюрдите в Дерсим ( Тунджели ), планиран и проведен през периода 1937 - 1938 от диктатора Кемал Ататюрк и турския аскер.