08.05.2011

На 19.02.2010г. ТВ СКАТ първа информира за получени от наши собствени източници в Турция данни за наличието на 90 ядрени бомби, складирани във Военновъздушната база "Инджирлик". Днес тази "тема - табу" беше официално потвърдена с доклада на Изследователския център към Конгреса на САЩ, озаглавен "Турско - Американското военно сътрудничество : очаквания и противоречия". В доклада са включени констатациите, намерили място в друг доклад от 2006г. на Военния съвет на САЩ, както и последните данни и факти от "Уикилийкс" за "разхвърляните в 5 страни от НАТО, вкл. Турция, стотици ядрени заряди, доставени от САЩ". Според изследването на Бюлетина на атомните учени ( The Bulletin of the Atomic Scientist ), в американската база "Инджирлик" са складирани между 60 и 70 тактически ядрени авиобомби В 61, "предназначени за ползване от силите на НАТО". Тъй като цитираното "уточнение" е много размито и може да касае всяка една от 5 -те страни, ние твърдим със сигурност, че бомбите за предназначени за ползване от ВВС на Турция в случай на появата на кризисна ситуация "военна опасност" и след съвместно решение на Щаб - квартирата на НАТО и на Пентагона. Турски медии цитират следния пасаж от доклада на Конгреса с дата 8 април 2011г. и подписан от анализатора Джим Занотти : "Съгласно Спогодбата за военно и икономическо сътрудничество между САЩ и Турция, на САЩ е предоставено правото да използват в Турция малко на брой "военни съоръжения". За тази цел в Турция е разположен обслужващ и команден контингент в състав от 5500 души, като 1700 от тях са кадрови военни на действителна служба." Американски държавни служители и анализатори от някои институти за стратегически военни и политически изследвания били на мнение, че "САЩ изпитват нужда от услугите на Турция в много по-голяма степен, отколкото Турция е зависима и разчита на САЩ". Този "извод" напълно логично съвпада по време и съдържание с изказването на американския посланик Френсис Джоузеф Ричиардоне на тема "Новото развитие на турско - американските отношения", направено при посещението му в Измирската търговска палата. Според Ричиардоне, "след края на Студената война и разпадането на СССР са се появили нови затруднения от по - различно естество, като фанатизма, тероризма и т.н. Турция и САЩ, както по - рано, така и сега, винаги са били заедно в противопоставянето на общите заплахи срещу националната сигурност и интересите на всяка една от двете страни. При днешните условия не винаги трябва да се отговаря на съществуващите рискове и заплахи с военни средства и военни действия. Разбира се, че прилагането на военна сила е важно и необходимо, но е вярно също така, че използването на военни бази в борбата срещу тероризма и екстремизма не е наложително така, както беше преди, и затова нуждите от наличието на такива бази не са толкова големи и належащи. Турция притежава внушителна военна мощ и САЩ са горди, че имат такъв съюзник, на когото могат да разчитат. Нашето военно сътрудничество продължава, но при новите условия значението на нашите бази не е определящо, както беше преди. Ние се нуждаем сега повече от всякога от силни във военно отношение съюзници, а базите на тяхна територия имат за САЩ второстепенно значение. Възможностите, капацитета и потенцияла на турските въоръжени сили, на турската военна индустрия, на разузнаването, вкл. военното, имат много по-голямо значение сега в сравнение с предишните периоди. САЩ не изпитват нужда от военно присъствие в Турция, защото Турция разполага с необходимите собствени възможности и е наш чудесен партньор. Този факт налага съществуването на НАТО да продължи и през новия период, като участието на САЩ и на Турция запазва важното си значение. Разположените в Измир служби и щабове на НАТО имат големи отговорности за бъдещето на Алианса". Изявлението на посланика неизбежно поражда въпроса дали, ако бъде запитан, Джеймс Уорлик ще даде същите оценки за доверието на САЩ към възможностите на България като "партньор и съюзник по линия на НАТО" и ако значението на американските бази в региона е спаднало и тяхното съществуване не е приоритет на американската военна политика, защо тогава САЩ не закрият своите бази у нас, а продължават да изпращат части за борба с тероризма, които "тренират" на наша територия. Изказването на Ричиардоне в Измир поражда още един тревожен казус, свързан с появилите се упорити слухове за "изтеглянето" на САЩ от базата "Бондстийл" в Косово и предоставянето й на верния съюзник Турция. Ако САЩ наистина нямат повече нужда от своите бази, нищо чудно след известно време същата съдба да сполети и американските "военни съоръжения" у нас и по този начин България да изпълни "съюзническите си ангажименти към САЩ и Турция по линия на НАТО". Предлаганият от нас сценарий съвсем не е невъзможен и ще означава край на българската независимост и на националния ни суверинитет. В замяна ще празнуваме съвсем официално не само в депесарските общини 23 април като Национален ден на суверинитета на Турция, а над Президентството и МС ще наблюдаваме изпълненията на въздушните акробати от турското авиозвено "Тюрк йълдъзларъ".