06.06.2011

От многобройните информации, анализи и коментари на ТВ СКАТ е известно как Турция създава непрекъснато затруднения в работата на редица европейски и други международни организации, които имат характер на открит шантаж с цел прокарване на решения в интерес на все по-агресивната и диктаторска политика на Анкара. Като примери можем да посочим как неоосманистките рекетьори си извоюваха ключови постове в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и в Секретариата на НАТО, как провалиха, заради Чехия и Кипър, срещата ЕС - НАТО, какъв ултиматум със 7 условия изпрати Давутоглу в Брюксел ( наша информация от 31.05.2011.) и др. Тези дни реваншистките амбиции и капризите на Анкара обърнаха с главата надолу съгласувания дневен ред в работата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ( ОССЕ ) във връзка с избора на нов Главен секретар. Временният председател Литва спешно започна да търси "алтернативни и приемливи за всичките 56 страни от ОССЕ кандидатури", процес, който се превърна в политическо наддаване и взаимно прецакване като средство за разчистване на стари сметки. Анадолското отмъщение започна след като, напълно резонно, Кипър и Армения наложиха вето на предложения от Турция кандидат Ерсин Ерчин - посланик в Бразилия. Тогава на "оглед" беше изложена кандидатурата на Австрия в лицето на г - жа Урсула Пласник - бивш министър на външните работи ( на снимката ), личност, която се ползва с подкрепата на всички страни от ОССЕ, без Турция. Причината беше изложена тези дни от самият турски Външен министър Ахмет Давутоглу, който се намира на предизборна обиколка в своя роден край Коня и където местния климат рязко активизира мисловната и публичната продуктивност на твореца на "новата политическа перспектива за Турция до 2023г." Пред вестника на халифа на Световната мюсюлманска мрежа Фетхуллах Гюлен ( предаване на английската ВВС от 25 май т.г. ) Давутоглу призна, че "Анкара никога няма да даде своя глас за личност, която подлага на съмнение Европейската идентичност и Европейската принадлежност на страната. Г-жа Пласник изключва като възможност пълноправното членство на Турция в ЕС и предлага преговорния процес да завърши с "привилегировано партньорство", нещо, с което Турция няма да се съгласи. През м. февруари т.г. тя заяви, че посреща с пълно разбиране притесненията и съпротивата срещу приемането на Турция, породени от навлизането в Европа на многомилионното мюсюлманско население на страната." След турското вето от Австрия започнали да пристигат много "дипломатически послания и предложения" за промяна в турската позиция, но Анкара останала непреклонна. Не помогнали дори аргументите, че турското вето е израз на държавна политика спрямо Австрия, което било опровергано от турските власти. Всъщност точно този момент дава отговор на причината за възникналия "казус", който е продължение на кризата, избухнала през м. ноември м.г. заради недопустимото поведение на турския посланик във Виена Кадри Еджвет Тезджан ( наша информация от 7 април т.г. ). Планираното за м. май посещение на президента Хайнц Фишер в Турция не се състоя и беше намерен компромисен изход с "извънредната двудневна визита" в Австрия на турския президент Гюл, придружен от опакованата си съпруга Хайрюниса. Турските медии отбягват да коментират и да дават оценки на "резултатите и ползата" от това "изнасилено" посещение, което не промени нищо и различията между Анкара и Виена останаха, за което говори и сегашното "политическо наказание", наложено от Турция не само на Австрия, но и на останалите страни - членки и преди всичко срещу нямащата никаква "вина" Литва. В момента се търси консенсус по две кандидатури - тези на Италия и Португалия. Литва залага на предложения от Италия Ламберто Заниер, но веднага възникнали съмнения, че сега пък Австрия ще "прави сечено" и няма да гласува за човека на Италия.