17.06.2011

В предаването "Фронтално" на 10 април т.г. с водещ Стефан Солаков полк. доц. Гергин Гергинов за първи път съобщи някои подробности относно програмата за ракетно превъоръжаване на турската армия. Преди няколко дни изтече информация, която напълно потвърждава казаното в студиото на ТВ СКАТ и внася допълнителна яснота за причините, накарали Държавния департамент на САЩ и лично Хилари Клинтън да следят отблизо възможностите и намеренията на Анкара да се сдобие със собствено ядрено оръжие ( наша информация от 15.04.2011г.). За да има въздействащ за съседите ефект, това оръжие не трябва да стои в складовете и хранилищата и за това са се постарали производствените предприятия и научно - изследователските и развойните центрове на турския ВПК. По повод отбелязването на стогодишния юбилей на турските ВВС ( Измир, 4 и 5 юни т.г.), на широката публика беше показан изтребител Ф - 16, въоръжен с първата турска крилата ракета с радиус на действие до 180 км. ( на снимката ). Според изявление за пресата на Йондер Окяй - ръководител на департамента за "специални проекти и програми" към TUBITAK-SAGE ( Институт за научно-технически разработки и конструкторска дейност за нуждите на военната промишленост ), началото на проекта било поставено през 2006г. и досега неговото изпълнение било пазено в тайна. Първата турска крилата ракета била плод на технологичното и производственото сътрудничество с други фирми от ВПК като РОКЕТСАН и АСЕЛСАН. Корпусът на ракетата бил изготвен от леки сплави и композитни материали, за управлението на полета на малка височина и откриването на целта били използвани системите GPS, а при необходимост различаването на набелязаната цел от други подобни и корекциите на курса се извършвали с помощта на навигационната система "Ataletsel" и чрез наслагване и сравняване на сигнала от включената в последния етап на полета инфрачервена "търсеща" глава с предварително заложения в бордовия компютър "образ" на целта, което гарантирало максимално отклонение ( точност на попадение ) не повече от 10 м. Ракетата условно се води с кодов индекс SOM и ще бъде приета на въоръжение във ВВС ( самолетите F-16 Block 40 и F-4E 2020 Terminator ) до края на т.г. Не се съобщава нищо за бойната глава и нейната разрушителна сила, което навежда на мисълта, че ракетата ще може да поразява противниковите цели както с конвенционален, така и с ядрен заряд. Също тези дни стана известно, че в Турция започва изпълнението на 9 годишна програма за създаване на ракетоносител, способен да извежда в орбита около земята турски изкуствени спътници от серията "Тюрксат", предназначени за телекомуникациите, и "Гьоктюрк", за "наблюдение" на земната повърхност. В момента се търси решение за най-удачния избор на мястото, където ще бъде изграден стартовия комплекс и пункта за контрол и управление на полетите. Известно е, че най-добро съотношение между теглото на горивото и теглото на полезния товар се получава при максимално използване на центробежните сили от въртенето на земята при екватора, което кара турските експерти да гледат не само към най-южните райони на страната, но и към предимствата на потенциалните полигони в Северен Кипър или в някоя Африканска държава, напр. Судан. Досега Турция имаше 18 годишно сътрудничество при производството на своите комуникационни спътници "Тюрксат" с френската "Алкател", но тя не беше "поканена" да участва в търга за съвместно проектиране на новите "Тюрксат" 4А и 4В, обявен през м. септември м.г. Преди броени седмици турското Министерство на транспорта подписа договор с "победителя" от търга - японската "Мицубиши", и така Франция беше "наказана" заради политиката на Саркози относно приемането на Турция в ЕС. Турско - френският спътник "Тюрксат" 2А беше изстрелян през 2001г., а "Тюрксат" 3А - през 2008г. Съгласно новото турско-японско споразумение, в Япония ще бъде сглобен и тестван следващия спътник "Тюрксат" от серията 4А и 4В и тяхното извеждане е предвидено за 2013 и 2014г. Първият напълно "отечествен" спътник "Тюрксат" 5А трябва да бъде монтиран през 2015г. в цеховете и лабораториите на предприятието UMET, което ще бъде изградено от Италия. Също там ще бъде сглобен и тестван спътника "Гьоктюрк", предназначен за наблюдение и изследване на повърхността на Земята. През 2020г. от "турски космически полигон" с турска ракета - носител трябва да бъде изстрелян спътника "Тюрксат" 5С и така страната ще се превърне в "световна космическа сила" - достоен подарък за честванията на стогодишния юбилей от обявяването на Република Турция. Няма съмнение, че освен "мирни спътници", турската ракета ще бъде в състояние да носи на борда си и друг "полезен товар", интерес към който проявяват във Вашингтон. А за възможностите на турското ракетостроене говорят данните, изнесени по канала "Уикилийкс", и ако те се отнасят само за приноса на Турция към Иранската ракетно - ядрена програма, изниква въпроса защо авторите на шифрограмите не са се сетили да проучат какво става в самата Турция и как скоро Анкара ще притежава междуконтинентални ядрени ракети със стратегическо предназначение. Когато тази прогноза стане факт, САЩ, НАТО и Русия лесно ще могат да обяснят, а не както е в момента, откъде идва реалната заплаха за Европа и срещу кого трябва да бъде насочен съвместния противоракетен щит.