21.06.2011

В последния си брой американското списание "Нюзуик" публикува обзор, посветен на политиката на Турция след внушителната изборна победа на Ердоган и предстоящите дилеми като възможни сценарии за развитие на кризата ( арабската пролет ) в Близкия изток. Статията, озаглавена "Следващият труден избор за Близкия изток" и подписана от анализатора Нийл Фергюсън акцентира върху три възможни развития на положението в региона, обусловени от такива фактори като "намаляване на американското военно присъствие и засилващите се амбиции на Турция да се налага като регионална свръхсила". Авторът е загрижен преди всичко какви последствия за САЩ ще има всеки един от прогнозните сценарии и по тази причина "критикува" както републиканците, така и демократите, че "между кандидатите за президент на опозицията и сегашната администрация на Обама има единомислие отосно военното изтегляне, но никой не иска да коментира и да даде отговор на въпроса какво ще се случи след това и в каква посока ще се развиват процесите в Турция и в другите страни от Близкия изток, попаднали в хаоса на "арабската пролет". Нийл Фергюсън прави плах и твърде елементарен опит да даде някаква прогноза, която се вмества в рамките на 3 възможни развития : 1. "Щастлив сценарий", т.е. за САЩ това означава държавите ( кои точно, не става ясно ) една след друга да "прегърнат" модела на западните демокрации. 2. "Кошмарен сценарий" за САЩ, който задължително предполага или "гражданска война, или ислямска революция", без да е обяснено от автора каква е връзката между двете хипотези и дали е възможно налагане на шериатски режим чрез "демократични избори" или ислямската революция ще победи в резултат на гражданска война и в кои страни от региона има вътрешни условия това да се случи. 3. Сценарий, според който светът ще стане свидетел на постепенното възстановяване на старите Османски граници на Турция едновременно с нарстването на нейната мощ и влияние като регионална сила. Някои турски източници тълкуват третата прогноза на Фергюсън като част от "кошмарния сценарий", но не посочват как и защо неоосманските амбиции на Ердоган "предизвикват страх и тревога в САЩ", както внушават заглавията на техните коментари. В анализа на "Нюзуик" е дадена кратка историческа справка за възхода през 17 век и разпада в началото на 20 век на "обширната география " на Империята, която губи териториите си на Балканите и в Северна Африка. Създателят на модерна Турция Кемал Ататюрк категорично поставил като цел "западноевропейската ориентация на Републиката", принцип, който получил нов смисъл и актуалност в момент, когато всички се питат дали и кога Турция би могла да стане член на ЕС. Посоченият от Ататюрк "път на развитие" обаче бил подложен на ревизия след 2003г., когато Ердоган поел управлението на страната. Според Фергюсън, "Ердоган не крие желанието си да превърне Турция не само в една агресивна мюсюлманска държава, но и да върне Турция във времето преди Ататюрк, когато Османската империя е била наистина регионална суперсила". Това "отклонение" от пътя на Ататюрк към Европа било съпроводено с плановете за такава подмяна на сегашната Конституция, която да осигури на правителството и на самия Ердоган силни позиции срещу "крепостите" на светския режим в лицето на съдебната власт, медиите и армията. За Фергюсън третата поредна изборна победа на Ердоган не била изненада, но точно тя налагала Ердоган да бъде "следен" внимателно за бъдещите си действия, защото "имаме всички основания да очакваме Ердоган така да промени Турция, че да предизвика възхищението ( ако беше жив ) дори на Султан Сюлейман Великолепни. Показателни в това отношение, според "Нюзуик", били думите, изречени от Ердоган в обръщението му към избирателите вечерта на 12 юни : "Нашата изборна победа е победа както на Истанбул, така и на Сараево, успехът на нашата партия в Измир е също така успех на Бейрут, от нашите избори печели Дамаск толкова, колкото и Анкара, същото се отнася до Рамалла, Наблус, Ерусалим, Западния бряг, Газа. Няма да бъде изненада, ако посоката, следвана от Ердоган в Близкия изток, доведе до появата на НОВА МЮСЮЛМАНСКА ИМПЕРИЯ В РЕГИОНА", с този извод завършва прогнозния анализ на Фергюсън. За разлика от нас обаче, нито една турска медия не е счела за нужно да потърси очевидната връзка между публикацията на "Нюзуик" и една друга подобна публикация, появила се няколко дни по-рано в авторитетното немско списание "Дер Шпигел". Списанието също прави прогноза за бъдещата агресивна и реваншистка политика на Турция под ръководството на ентусиазирания след поредната изборна победа Ердоган и като илюстрация за истинските намерения, формулирани преди изборите както от премиера, така и от архитекта на неоосманизма Ахмет Давутоглу, помести карта на "старите исторически граници от времето на Империята", т.е. преди Ататюрк, която ще бъде картата на НОВАТА МЮСЮЛМАНСКА ИМПЕРИЯ В РЕГИОНА, очаквана "без изненада" от Нийл Фергюсън.