23.06.2011

Вчера Кърджали беше отново окупиран от делегация на неоосманските културно-исторически завоеватели, ръководена от Валията на Одрин Гьокхан Сьозер. Вратите на депесарската крепост бяха гостоприемно отворени за многобройните нашественици, които, вместо с коне и ятагани, този път пристигнаха с "послание за мир, братство и съвместно сътрудничество", разбираемо защо озаглавено "Одрин : Уникалният завет и спомен за нашите деди". Дълго подготвяната фотоизложба за османското и ислямското минало на Одрин започна своя Балкански поход точно в Кърджали благодарение на лакейското "съдействие" на Дружеството за турска култура и изкуство ( TURKSAD ), учредено на 28 април т.г. от директора на културния център "Йомер Лютфи" Мюзекки Ахмед след получена заповед от властите в Анкара и от щабовете на ДПС и на изселническите организации. На тържественото откриване на изложбата в галерията "КРЪГ" присъстваха Валийката ( Областната управителка ) Иванка Таушанова, турският Генерален консул в Пловдив ( Филибе ) Рамис Шен, областният мюфтия Бейхан Мехмет, "християнският поп" Петър Гарена, представители на Областната дирекция на държавната "Анадолска агенция" в Одрин начело с Деря Саръларлъ, кметът на Кърджали Хасан Азиз, много турски бизнесмени, интелектуалци, журналисти и емисари на така нар. "граждански сектор", повечето от тях ръководители на антибългарските изселнически центрове в Тракия. Според турският Консул Шен, "подготвената от Анадолската агенция фотоизложба имала дълбок смисъл и била лесно разбираема за самия него, тъй като той бил син на семейство, което живее в Одрин и където се е родил." За него лично било голяма чест и той изпитвал гордост да присъства на откриването на тази "нямаща равна на себе си изложба". Йомер Текдал - началник на отдел в Анадолската агенция, използвал повода, за да обясни на домакините как медията била създадена от Ататюрк още през 1920г. и как благодарение на самоотвержения труд на фотокореспондентите били пресъздадени професионално образците на историята и архитектурното наследство на бившата столица на Османската империя, за да станат достояние на Балканските народи и така те да опознаят по-отблизо Одрин и Турция. Изложбата давала представа за богатството и разнообразието на османската и ислямската цивилизация : от архитектурните шедьоври на Мимар Синан ( джамията Селимийе ), като се мине през "мазните борби" в Къркпънар ( включени в списъка на ЮНЕСКО благодарение на зависимата от Анкара Ирина Бокова ) и се стигне до "запазените марки" на турската кухня. Одрин бил "допирната точка" на различните цивилизации, които си давали там среща в атмосфера на взаимно разбиране, уважение и толерантност. Желанието на турската страна било тази фотоизложба да изгради мостове между Кърджали и Одрин, по които, казано накратко, гостите искали да "пренесат Одрин в Кърджали и неговата история и култура да станат част от живота и традициите на Кърджали". Валията на Одрин ( на снимката пред показания на изложбата портрет на президента Гюл ) на прав текст признал целите на изложбата - двустранните инициативи в областта на културата, фолклора, изкуството, туризма, образованието, спорта, били "силата", заложена в основата на дипломацията и на официалните срещи. "Ако влезем в дълбочината на същността на ОБЩОТО МИНАЛО, ОБЩАТА ИСТОРИЯ, ОБЩАТА КУЛТУРА, ОБЩАТА ГЕОГРАФИЯ НА КЪРДЖАЛИ И НА ОДРИН, няма да ни стигне времето. Но изложбата спестява това време заради ясния и естетически начин, по който е показано не само "лицето" на Одрин, но и на цяла Турция. След 10 дневен престой в Кърджали, изложбата тръгва за Гюмюрджина в Западна Тракия, след което ще продължи до следващите спирки от Балканското трасе на неоосманския културен поход.