08.07.2011

За да си обясним истинските причини за многократното отлагане на датите на влачещото се от септември м.г. досега посещение на турския президент Гюл и непрекъснатите капризи и претенции за промяна на програмата, трябва да се върнем към съдържанието на нашата информация от 14.04.2011 г., озаглавена "Мазните борби и турския маджун стават част от културно-историческото богатство на ЮНЕСКО". Вчера Одрин и цяла Турция споменаваха с признателност името на Ирина Бокова, подписала удостоверението на ЮНЕСКО, с което "фестивалът на традиционните мазни борби в Къркпънар и участващите в тях пехливани" се включват в списъка на културно-историческото наследство на човешката цивилизация и ще се ползват със закрилата на ЮНЕСКО с цел запазване и утвърждаване на османската традиция като общочовешко достояние. Новината пристигна буквално само няколко седмици след другата "блага вест" от Париж, от която научаваме, че с подписа на Ирина Бокова джамията "Селимийе" в Одрин, която беше в центъра, заедно с пехливанския портрет на президента Гюл ( наша информация от 23 юни т.г. ), на пътуващата фотоизложба за османското минало на града, също е призната за паметник на ЮНЕСКО. Тези свързани помежду си събития накараха турската страна да промени в последния момент програмата за посещението на Абдуллах Гюл. Вярна се оказа прогнозата на турския електронен вестник "Кърджали бугюн" от 21.06.2011г., озаглавена "Турският президент планира да посети Шумен". Така "с един куршум" навлеците от Анкара "ще ударят няколко заека". Зайците в случая са предприятието "АЛКОМЕТ" АД, собственост на "стратегическия инвеститор" Фикрет ИНДЖЕ, средното ислямско училище "Нювваб", "Томбул джамия", турския културен дом "Назъм Хикмет" с директор "тейзе" ( лелката ) Нуртен РЕМЗИ, който отбелязва 130 - та годишнина от създаването си и не на последно място паметника на пехливанина Коджа ЮСУФ, който ще бъде открит в гр. Хитрино лично от "башпехливана със златен пояс" Абдуллах Гюл. Така славата на Одринските пехливани ще бъде свързана с пехливаните от Делиормана чрез още един "мост на братството и общото историческо минало", с който неоосманските стратези ще доказват неделимата цялост на Дунавския вилает с източна Румелия и Одрин. Другата "интимна идея" на провокационното внимание от най-високо място към спомена за Коджа Юсуф има за цел българската "пехливанска традиция" също да попадне под закрилата на ЮНЕСКО като част от "турско-ислямската цивилизация", завещана на наследниците на завоевателите и поробителите. Вчера специално командирования в Париж проф. Йоджал Оуз ( председател на УС на националната комисия за ЮНЕСКО в Турция, преподавател в университета "Гази" и член на Комисията за култура, литература и изкуство на ежегодните конгреси на Турския свят, провеждани от фондацията за братство и сътрудничество с турските държави и общности TUDEV ) връчи на Валията на Одрин Гьокхан СЬОЗЕР копие от документа, подписан от Ирина Бокова. Куриерът на ЮНЕСКО присъствал на откриването на 650-то издание на фестивала на "мазните борби". При връчването на удостоверението професорът заявил, че заявката на ръководената от него Национална комисия била депозирана през м.г. и той бил приятно изненадан от бързината и деловото отношение на ЮНЕСКО, благодарение на които бил изготвен и подписан от Генералния директор Бокова документа, предаден му от Постоянното представителство на Турция в Париж. В отговор Валията на Одрин заявил, че "днешния ден е празник не само за Одрин, но и за цяла Турция и той изпитва гордост да държи в ръцете си документ, който признава вековната традиция като заслуга и принос към световното културно и историческо наследство". През м.г. в Турция започна подготовката за снимане на документално-исторически филм, посветен на живота и професионалната кариера на "Световния пехливанин Коджа Юсуф". Проектът се изпълнява от филмовата продуцентска къща "TIVI Medya Film Yapim" заедно със спортната академия към Тракийския университет под ръководството на сценариста и режисьора Синан Халич. Планира се екипът да посети родното място на "Страшния български турчин" с. Каралар и да проследи основните моменти от биографията на бореца в САЩ, Франция, Гърция, Канада и Португалия, където ( Азорските острови ) се предполага, че е гроба му.